За сърдитковците…
Facebook статуса ми ще бъде обновен след броени минути. Ще напиша, че отивам на семинара на Робин Шарма. Максимум до 2 минути някой ще изкоментира нещо от рода на „Не разбирам защо си давате парите за глупости?!“. Всъщност, очаквам доста повече от един подобни коментари…
Не съм всемирен спасител и не гадая бъдещето. Но се хващам на бас, че такива коментари няма да липсват. Всеки път е така – когато споделя, че се каня да ходя (или вече съм бил) на някакво подобно събитие.
Защо има такива коментари – или по-точно: защо има такива хора? Дето вечно са недоволни от собствения си живот… и си го изкарват на другите…
И са много загрижени да ни ПРЕДУПРЕДЯТ, че този филм не струва – още на входа на киното. Или че тази книга е пълен боклук – преди да сме отворили и първата й страница. А всяко събитие (организирано от някакви печалбари, които само искат да ти приберат парите – и нищо друго! – поне според „специалиста“-коментатор) е не само загуба на време и финанси, но дори е вредно. Защото ти промива мозъка…
А мозъкът е най-добре да си остане непромит. Като рана, която може да гангреняса (освен ако не се промие с дезинфектант и не се превърже грижливо).
Или защото при промиването, току-виж откриеш някой къс самородно злато. Като в Клондайк…
А този тип хора никак не обичат ценните метали. И ценните мисли. (Особено когато са в чужди джобове – или глави).
Този тип хора обикновено са нещастни. Перманентно…
Най-много ги дразни чуждото щастие – или дори потенциалната възможност да ти бъде хубаво. На този семинар, с тази книга или по някакъв друг дразнещ (ги) начин…
Краткото им щастие блясва като светкавица само за миг – когато някоя наивна „жертва“ им се върже. И успеят да й „сговнят“ настроението с отровните си коментари.
Да ти развалят кефа е голям кеф! За определена група хора…
Спомням си едно детско стихотворение – точно за този тип коментатори:
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И за дето Петко вкъщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.
Такива „Петковци“ – колкото щеш! Във Фейса ги има много, но още повече са „навън“. В живия живот…
Рецептата срещу „Петковците“ е само една: бъдете като камили!
Като камилите в оня керван – дето си вървял, въпреки че кучетата лаели като бесни…
За някои хора, гроздето винаги ще е кисело. Щото им е нависоко…
Ако вие не сте толкова дребни – или дребнави – просто се протегнете и откъснете гроздето!
Дори и да е леко кисело, можете да си направите много сладко вино. Или оцет – той също е полезен.
Важното е, че имате избор.
За „Петковците“ той е само един. Горките…
httpv://www.youtube.com/watch?v=zcMzmERs4tg


Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Господата дето млякото им е все горещо са хора със затворено съзнание. На мен ми приличат на блато, за разлика от хората с отворено съзнание, които са като течаща река. Предпочитам да съм от вторите.
Първите си стоят на едно място, а вторите пътуват през водите на Живота. Е как да не са щастливи и да не им завиждат, като ги оплюват с тиня.
има много и разнообразна литература, автори, учители, гурута и т.н..хубаво е да се познават различни и много източници, но усещането, че с някоя книга взаимно не се харесваме е особено интензивно при книгите на Шарма, на мен ми звучат помпозно, префърцунено и неистински..друг би могъл да каже същото за Мигел Руис, когото лично аз харесвам например и за всеки друг актуален или не духовен учител..това не означава, че някой от нас е с по-малко отворено съзнание..че завижда или нещо подобно ..интуицията е по-добър съветник от „космополитън“(образно казано)..
Да ти развалят кефа е голям кеф! За определена група хора…
Според мен е важно да не се поддаваме и да не приемаме „загрижеността“ на сърдитковците.Не можем да ги променим, ако те самите не го пожелаят.На сила можеш да вземеш, но не и да дадеш.