Древногръцкият философ Платон е казал, че „в основата на всяка мъдрост е търпението“. Лесно им е било на древногръцките философи… но на мен никак не ми е. Особено напоследък – откакто взех да спазвам поетите обещания по тайнствения за някои, но толкова прозаичен за мен, Проект „П“.

Никога не ми е било лесно да съм търпелив. Но ще ми се наложи. Щото хубавите неща стават бавно. А лошите навици си отиват още по-бавно. Голям инат са! Особено моите…

Формално поне, през втората седмица откакто дадох дума да изпълнявам определени действия, също спазих обещанието си. Изпълних нормата, така да се каже…

Обективно погледнато – нищо повече.

Даже трудовият ми ентусиазъм достигна някакво плато – нито е спаднал, нито се е повишил.

„Който сам не се убеди, никой не може да го убеди“ – твърди още Платон.

Сигурно пак е прав. Опитвам се да се самонавивам, но не съм убеден, че ми се получава…

Поне не съм отчаян. (Все още).

Платон продължава да сипе мъдрост: „Невежи са само тези, които са решили да си останат такива.“

Хубаво, де – не искам да съм невеж! Но и да съм дресиран не искам. Като моржовете в цирка. Научаваш се да въртиш топка на носа си – и получаваш рибка. От дресьора…

Май вече взех да говоря глупости.

За разлика от Платон: „Мъдрецът говори когато има да каже нещо, а глупакът – за да каже нещо.“

Тогава ще си замълча.

Поне до другата седмица…

httpv://www.youtube.com/watch?v=aGSKrC7dGcY