С падането на първия сериозен сняг движението в София (а и не само) стана още по-голям ад от преди. Не само заради това, че общината за пореден път реагира неадекватно – а главно заради чисто българската черта да сме тарикати и да не се минем. Да сме нещо повече, да покажем, че правилата са за „балъците“ – но не и за нас.

Винаги побеснявам от подобно поведение – и на пътя, а и в живота въобще. И обикновено не оставам длъжен на „тарикатите“ зад волана – кога с музикален поздрав от клаксона, кога с някой по-здрав за родителките им, наум или дори на глас…

Но в последните два-три дни – въпреки снега и всичко останало – си спестих много такива поздрави. Защото миг преди от устата ми да се отрони някой грозен израз, успявах да си кажа (не винаги, но доста често): „А къде остана Коледния дух?!“. И това някак си потушаваше справедливия ми (но реално безсмислен) гняв, огън и жупел…

След броени часове е Бъдни вечер. Нощта, в която казват, че се случват чудеса. И малко или много хората ставали по-добри…

Когато бях дете тези дни бяха изпълнени с вълшебство, с трепетно очакване и надежди. Сега преобладават предимно не чак толкова положителните емоции по пазаруването, готвенето, пътуването до роднините и всички онези коледни „атрибути“ в живота на зрелите, възрастните хора…

Но все пак, нещо от Коледния дух все още е живо. Нещо, което ни кара наистина да сме по-добри, по-човечни и по-благородни – поне по това време на годината.

През все още краткия живот на този блог съм писал неведнъж на тема благотворителност – ако не знаете как да придадете материален израз на коледното си настроение, изберете си поне една от каузите на Блогатство.ком и помогнете с каквото можете! Ще се почувствате по-добре, гарантирам ви!

Но добротата не е само материален жест. За да сме добри, понякога е напълно достатъчно просто да престанем да бъдем лоши. Да си спестим някоя хаплива забележка, ироничен коментар, критика, обида, лоша дума… Не е невъзможно – зависи само от самите нас.

Можем – а и трябва – да сме добри не само с близките си или с непознати хора. Но и със (към) самите себе си. Преди всичко…

Можем – и трябва – да си простим собствените си грешки и несъвършенства и да си пожелаем да намерим нови и по-ефективни начини, за да покажем на света Доброто, което се крие в душите ни. А то е там – и чака да бъде манифестирано по най-правилният начин. За да чуем звъна на коледните камбанки… И да се усмихнем – както някога, в детството…

Коледа не трябва да е единственото време в годината когато да си спомняме за своята изначална човешка същност и за силата на доброто, което живее във всеки от нас. Но е добър повод да започнем.

И ще  е прекрасно ако никога не спираме. Ако превърнем живота си в непрестанен низ от коледно настроение и коледни добрини. Няма как да разберем дали е невъзможно – преди да сме опитали!

А ако се провалим – длъжни сме да си подарим втори опит. И трети, и четвърти, и пети…

Защото алтернативата на това да бъдем хора е да пропилеем живота си в преследване на „кухи“ цели и мечти. Материалното е само глазура, екстра, временна награда… Суетата е първата крачка към Тъмната страна. Никой от нас няма да отнесе от този свят със себе си нито имотите си, нито лъскавите си автомобили, нито титлите, наградите, званията..

След нас може да остане единствено спомена за един добре изживян живот – в полза на другите. В служба на Доброто…

Или да бъдем забравени – защото сме правили всичко само за самите себе си, а когато ние си отидем, ще си отиде и спомена за нашето кратко и безсмислено съществуване.

Този избор не е лек. И не еднократен…

Малцина успяват да го постигнат, а повечето се провалят или дори и не опитват.

Но нали на Коледа стават чудеса – защо да не си повярваме, че можем да бъдем от малцината?!

„Защо не?!“ за мен лично е достатъчна причина. Пожелавам си единствено да не спирам да опитвам…

А на вас пожелавам сбъднати мечти – особено онези мечти, които са свързани с неща, по-големи и по-важни от самите нас!

(само те са истински…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=E4aA_K2MF5E