Тия дни любимият на цял един народ (и особено на мъжеложката част от него)  Парламент, прие на първо четене някои промени в Закона за електронни съобщения. И настана такъв вой, че направо да ти пропищят ушите…

Такива събития винаги провокират свободолюбците (барабар с онези, които искат да се пишат за такива) и блогсферата и този път беше залята от гневни антрефилета*, напомнящи на едновремешните пламенни речи против Кока-колата и всичко капиталистическо. (Разбира се, тук-таме имаше и сериозни анализи на проблема, а в Мрежата има и ветерани, които се борят за свободата на словото още преди тя да бъде застрашена… което все пак заслужава уважение… особено ако сте фен на Сервантес).

Да се слага знак за равенство между МВР е едновремешните милиционери е малоумно (но малоумници в Нета – с е-лопата да ги ринеш!). Едно време милиционерите завършваха поне по една школа в Пазарджик. А сега ги взимат направо от улицата. И им личи…

Но това е друга тема – и то дълбока и тъмна като селски геран, на дъното на който гние труп със неизяснен произход. Както е казал поета: разровиш ли го – ще мирише! Много лошо ще мирише…

Да се върнем пак на  дилемата с подслушването и следенето в Интернет. То дилема май всъщност няма – докато изтрезнеем от именните дни след дългите празници, народните избраници ще приемат промените и на второ четене. И просто ще узаконят това, което отдавна се прави незаконно – както почти 98% от всичко ставащо в милата ни родина (а дори и вече да не ни е чак толкоз мила – това не променя нещата никак най малко).

Така че – няма смисъл от рИванье (смешен плач, дето е казал пък един друг литературник), а още по-малко има смисъл да се пусне мухата на 12-13 студентчета (баш пред сесия) да мръзнат пред коня на Руския цар и да дерат гърло против тиранията, колкото да се видят после по новините в 20:00 часа за секунда.

Вместо това – нека да постъпим като разумни, делови и практични хора. Давам личен пример.

Имам едно директно предложение към скъпите ни законотворци. И само пословичната ми скромност ме спира да поставя епитета „гениално“ пред думата „предложение“. Но вие сами ще прецените…

Идеята ми е проста (като всичко гениално) и само на моменти е просташка. Но простащината у нас е като слънцето и въздуха за всяко човешко същество – и аз няма как да избягам от реалностите. Пък и съм понатежал напоследък и хич не ми се бяга, хеле пък в тази поледица…

И понеже вече усещам, че сте леко изнервени, че още не съм „изплюл камъчето“…ще взема вече да опиша и самата си идея. Става въпрос за следното:

Така и така ще ни подслушват, следят и прочее. Вече се убедихме, че отърване няма. (Да ме прощава Бого, ама не ми се вярва у нас да се намери мадама с разголена гръд, дето да ни поведе към родната Бастилия. И борбите ни са като циците – повечето са фалшиви и са само за визуален ефект!).

Сори – пак се отплеснах! (Изчервявам се леко, от кумова срама… но без да давам обещания, че това няма да се повтори. Напротив).

Мисълта ми беше, че щом офицерът Н. (или Х. – ако така повече ви харесва), така и така ще бди над нашите най-съкровени служебни, социални и интимни тайни и ще следи огромния поток информация, който извира от (приемете го като метафора) електронното ни дебело черво. Една нелека задача, която в никакъв случай няма да улесни тружениците в психо-диспансера към МВР болницата… (На тоя, дето ще отговаря лично за мен – никак не му завиждам! Обещавам след 20-30 години – като ми разсекретят и това досие – да го черпя една ракия. Или поне малка боза…).

Пак се разсеях, а вие сигурно вече хапете нервно устни. Пак сори!

Накратко (ха!), не може ли таз услуга – по подслушването – да се комбинира с още няколко битови услуги. Може! И точно това е и моето предложение. Защото:

1. Аз съм доста разсеян и разпилян, а всички знаят, че чекистът е с хладен ум (особено пък откакто парното поскъпна и държавните служители също ги налегнаха икономии). Офицерът Н. (който така и така ми знае и номера на джиесема, и Скайп името, и е-мейла) може лесно да ме подсети (по удобен за него, а и за мен начин – с едно СМС-че, например), за наближаващият рожден ден на тъщата, годишнината от бракуването или други важни дати, чието пропускане струва много повече от цената на един СМС със или без ДДС.
2. Офицерът Н. може спокойно да попълва и годишната ми данъчна декларация. Мене хич ме няма в тези неща, а той и без това ще разполага с цялата информация и то прошнурована и номерирана, както си му е редът. Аз лично бих му се доверил изцяло – все пак човекът е от МВР, а моят счетоводител даже май не е ходил и в казармата…
3. При малко повече желание и добра воля, всеки от служителите в супер-секретният отдел, който ние условно ще наричаме Голямото Милиционерско Ухо (ГМУ), може да премине през специализирано психологическо обучение или курс с профил за психоаналитик (Мадлен Алгафари няма да им откаже… тя на никого не отказва или поне така съм чувал). И като види, че назрява конфликт между мен и съпругата ми или между мен и някоя от петте ми любовници – веднага да се намеси, но не грубо, а професионално. Защото ако конфликта ескалира – току-виж съм се озовал я в Пирогов, а в Орландовци (всяка съпруга в състояние на афект придобива смъртоносните дарби на черна нинджа и черна мамба едновременно). А все пак милиционерските заплати идват и от моя джоб…
4. Като дойдат още пари от ония ахмаци от ЕС (английското „гъз“ се произнася по същия начин – нищо че се пише ass) и наслагат камери буквално по всеки ъгъл, тогава асортимента на допълнителните битови услуги, които се предлагат в комплект с подслушването, може да бъде разширен още повече. Например, ако офицерът Н. забележи, че Репата и Компира са прекалили с „белото“ и 15-годишното ми Рено им е заприличало на Мерцедес S-класа (и това е пак „ес“ – дали в такива коли не се возят само задници?!), той може най-точно и най-професионално после да опише лицата на крадците. Пък и закона го пази – за разлика от комшийката от първия етаж, която също е видяла всичко, но няма да се осмели да го каже пред ченгетата.

Това са само четири предложения за подобни екстри към подслушването. Сигурен съм, че с времето ще се родят и други прагматични идеи по темата. (Ако вече имате такива – споделяйте ги спокойно в коментарите тук! Авторското ви първо е гарантирано).

Разбира се, никой не иска тези услуги да са безплатни. Може да се въведат разумни и поносими такси (най-практично е да се плаща чрез СМС с добавена стойност – пък и така част от парите ще остават в мобилните оператори, т.е. пак при милиционерите) и така да се подпомогне допълнително бюджетът на МВР в тези кризисни и нискобюджетни времена.

С един куршум – два заека**! Даже може да е като 3 в 1…

Ако в Парламента не обърнат никакво внимание на предложението ми – ще взема да си помисля, че тия хора не милеят за България! 😉

*“антрефиле“ всъщност няма нищо общо с месните деликатеси, така популярни по това време на годината. Проверих…

**“заек“ е е най-подходящото животно за конкретния пример. В случая по ще пасва „пор“. Или „скункс“… (А бе, нещо миризливо, дето се крие по дупките и прави бели по тъмно…)

И накрая – един специален музикален по-здрав за всички бойци на тихия фронт. Песента е от нашумелия навремето (в най-добрите години на школата в Симеоново, в която така и не ме приеха) филм от ГДР, „Невидимият прицел“. Мелодията е кръшна и всеки уважаващ себе си оркестър може да ви я изпълни и в чалга-вариант… който – сигурен съм в това – ще ви допадне много повече. Весели празници!

Das unsichtbare Visier

httpv://www.youtube.com/watch?v=TWyqDMm7gBA