Пресфото-БТА снимка: Георги Георгиев

Този блог е посветен на богатството и на успеха – във всичките им аспекти, не само материални, но и духовни. И въпреки че, на пръв поглед, политиката не би трябвало да има място тук, понякога пиша и за политика. Защото блогът ми е и за „… важните неща от живота“.

Снощи гледах по телевизията (и то държавната телевизия – която по принцип гледам изключително рядко) пространни репортажи за новия кабинет. И това ми се случва за първи път. Преживял съм доста правителства и със сигурност такива репортажи – как бившият министър предава властта на новоизбрания – е имало всеки път при смяна на управлението и преди. Но сега беше различно. Дано и вие да сте го усетили!

Гласувах за ГЕРБ, но съм подчертано безпартиен. Все още не се е намерила политическа формация в родината ми, която да ме накара да повярвам, че няма да омърся името си ако се включа в редиците й. „Герберите“ определено са ми симпатични, обаче. Най-вече защото и аз – като по-голяма част от нацията ни – имам нужда от глътка свеж въздух в политиката. На фона на вонята от вмирисани политически трупове, които все още се мислят за живи…

Но да се върнем на снощните новини и новите министри. Всеки от тях е различен, разбира се, но се усеща нещо, което досега не винаги го е имало – тези хора са преди всичко професионалисти! И чак след това – партийни функционери (а голяма част от тях даже не са… и това също им личи).

Във въздуха витаеше и нещо друго. Още по-силно. Надеждата…

Надежда, че най-сетне ще се оправим. Надеждата, че „тия няма да крадат толкова много, колкото ония“. Че най-после ще видим светлина в дъното на тунела. Че ще се почувстваме наистина европейци…

Това, разбира се, не зависи само от новото правителство. (Всеки сам е ковач на собствената си съдба). Но много неща зависят и от него. И тази надежда заслужава своя шанс. Това правителство – също.

На добър час! И нека това управление да бъде достойно! (For a change…)