Знаете как е с поговорките и мъдрите цитати – не ни впечатляват чак толкова, докато не ни се случи лично. Тоест, разбираме истинското им значение чак когато преживеем „на гърба си“ посланието, за което става дума в тях…

Доскоро за мен една такава поговорка беше само „куха“ мъдрост. Но вече не е така. Защото ми се случи…

Ще ми се да ми се случило много по-отдавна. Но знам, че се случва в най-правилният момент. Защото така трябва.

Сигурно, все пак, ви се ще да разберете и коя е въпросната мъдрост. Ами ето я:

„Когато ученикът е готов – Учителят се появява!“

Е, появи се… Както се казва – с гръм и трясък. Или поне аз още се чувствам като ударен от гръмотевица…

Засега няма да кажа нищо повече. Но след време ще си проличи. В това съм сигурен.

Сигурен съм също, че досега ми е липсвала единствено вяра. Вяра, че съм способен да полетя…

В последните няколко дни ми се случиха важни неща. Много важни.

(И нищо не е случайно… включително и това, че се бях „скрил“ от погледите ви за известно време).

Сега  – освен с вяра – се сдобих и с един много приятен сърбеж.

Мисля, че идва от крилете…

httpv://www.youtube.com/watch?v=LbUpPVOEkdA

СНИМКА: Tekkaus