И аз като совите…
Навремето Тодор Колев имаше един лаф (по повод на общуването си с родната милиция): „Те и без да ме питат – аз всичко си казвам!“.
И аз бързам да си кажа – преди някой да ме е попитал (макар, че вече имаше някои коментари, че само ви разправям врели-некипели – без никаква практическа стойност). Относно общуването ми – чрез този блог – с останалата част от целокупното Човечество.
Упълномощен съм от най-високо място (намира се точно под темето ми, а то е най-високата ми точка… когато съм без шапка), да заявя най-безотговорно следното:
- Не се изживявам като гуру, вселенски спасител или проповедник. (Макар че, като се замисля, имам качества и за трите…) 😛
- Не се имам за нещо повече от другите. Аз просто съм уникален – като всички останали…
- Нямам амбицията да ви давам акъл как да живеете живота си и как да си решавате проблемите. Моят живот и собствените ми проблеми са ми предостатъчни…
- Не знам тайната или смисъла на живота. Но това не е причина да спря търсенето…
- Нямам готови решения и отговори. Понякога даже и въпроси нямам…
- Не мога да угодя на всеки. Още повече, че даже не се и опитвам…
- Не ми пука за всяко мнение относно мен или блога ми. Само за някои…
- Не ме приемайте прекалено на сериозно! Дори и аз не си го позволявам… 😉
Това е само един постоянно нарастващ списък от шътокуа. Ако не ви допада – има толкова други места в Мрежата!
Това е моят блог – не моята крепост. Затова няма нужда от обсадни машини и гюлета…
Това беше от мен.
Засега…
P.S. По традиция ще завърша и тази шътокуа с един музикален поздрав. Смятам, че „Татко, не ме поучавай!“ е много подходяща за случая:
httpv://www.youtube.com/watch?v=4d3pZFhtbNo
Photo: Akolyt
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
и аз така разбирам блогаруването :)…
Станахме двама… 😉
Доста време си отделил за обяснения. Очевидно уважаваш читателите си, дори и тези, които не ти отвръщат със същото.:)
Разбира се, че ги уважавам! Редовно… 😉
Много точно казано. Не съм блогър (все още, само чета и коментирам по блоговете :)), но съм напълно съгласна с позицията ти. Много свежо ми подейства, ще използвам споделеното от теб за наръчник за справяне с недоволници, критикари и дървени философи, ако позволиш, защото много ми хареса.
Ползвай го – точно това му е целта! 😉
Много правилно 🙂 да не ти пука обикновено е най-добрата стратегия…
Пука ми – кокалчето на един от пръстите на ръката. Когато го показвам – гордо изпънат – срещу критиците и мърморковците…
(Нали се сещаш кой пръст точно?!) 😉
Станахме Трима 🙂
Още сме малко (като за парламентарна група)…но пък за сметка на това сме отбрани хора! 😉
На мен пък, макар и от доста скоро, много ми харесваш…… 🙂
И аз съм така…но от по-отдавна. 😀
СЪГЛАСНА САМ НАПЪЛНО С ТЕБЕ
Аз понякога не съм… (съгласен със себе си)
Моля, ако имате познати психиатри – не им казвайте такива неща за мене! Ще отричам! 😉
Напразно, вътрешният конфликт е признак за нормалност… (Не съм психиатър, но съм психолог и психотерапевт…)
Понеже те познавам и съм те слушал, когато говориш.
– Има, има хляб в теб 🙂 🙂
За тези, които не приемат и не се интересуват, а само хейтват – имаш пръст (сещаш се кой).
Имам такива мигове…но (сравнително) бързо ми минава…
Пламене, не знам кой си го е потърсил… сам таковането, но статията ме забавлява наистина 🙂 За мене е чест, че те познавам лично. Поздрав!
„Потърсването“ беше само повод…
А може би и точно така е трябвало да стане?! 🙂
Здравей и от мен. Браво и само така. Много добър отговор за всички хейтърски попълзновения. Разбирам те напълно. Съгласна съм на 100% с всичките точки, те припокриват напълно и моите разбирания. Напълно. Четох и интервюто ти. Всичките ти доводи за това да пишеш, да имаш блог, абсолютно са и мои. Всичко се прави защото ти носи удовлетворение и ти харесва, и с вдъхновение. В момента в който не ти носи вече удоволсвие-край. Дали можеш да си представиш, че такива обвинения започнах да получавам и аз, където имам блог от няма 1 месец. И не натрапвам възгледите си на никой, нито имам амбиции да съм гуру / но и в това ме обвиниха/. Но не ми пука, на мен ми харесва да пиша и пиша така, който иска чете. Не зная с какво дразни това някои. Ако имаш идея сподели ми я. Лека и усмихната вечер:)))
„И аз съм като совите“… Дерзай!
Как ги измисляш тези интересни теми! – Браво!
Сладкодумен ,задържащ вниманието със нови и впечатляващи житейски въпроси.С удоволствие следя всичко.Успех!
Не се изживявам като гуру, вселенски спасител или проповедник. (Макар че, като се замисля, имам качества и за трите…) icon razz И аз като совите…
………………………….
Извинявай, освен две сестри, да имаш случайно брат-близнак? 😉
Доколкото ми е известно – не.
Ако съм те обидила – извинявай. Имах нещо предвид от лично естество. Мислите ти са ми познати, нямам представа откъде точно. Ние, хората, колкото и непонятно да звучи, понякога имаме сродни мисли и си приличат. Аз например прочетох много от това което си написал и съм съгласна, защото и моите мисли са подобни. Разликата е в изказа. Знаеш повече, пишеш по-добре.
Не разбрах кое е нещото от лично естество. Но и обиден не съм.
Аааааа, не. Има неща, които не мога да кажа. То си е строго законспирирано, но вече казах, че правя едно сравнение, но какво, това не мога да кажа. Колкото повече чета, толкова повече ме нападат едни мисли. Само не знам какъв в случая е Коефициента на полезно действие касаещо мисловния апарат. За мен си остава загадка. Спокойно, със сигурност не касае теб. Извинявай преминах на „ти“ струва ми се от първия пост който написах. Но ще се поправя. Спокойна вечер.