Архангеловден

Архангеловден е. Нещо като православен вариант на Хелоуин (Денят на Вси Светии)…

И както повечето неща в православието – шоу елементите са сведени до минимум. За разлика от католицизма (където всичко е само шоу)…

И ние почитаме „цялото небесно войнство“ от ангели и архангели. Но по стар български обичай, празнуваме най-вече техният началник – Архангел Михаил. Наричан още „душовадник“ и „вадидушник“… което до голяма степен обяснява и защо днес празнува същото и родната мили… полиция…

Не съм особено вещ в църковните дела, но архангелите наистина са нещо като репресивният апарат на небесната власт. Дори бих се осмелил да ги сравня не само с полицията, но и с данъчните. Редно е и те да празнуват днеска – колко души са извадили, заслужили са си го…

Но несъмнено без архангелите сме за никъде (без полиция и данъчни – все ще избутаме някак си). Щото – по канон – те ни предпазват от изкушенията. Сигурно точно затова, когато някой нагази до колене в просото, за такъв човек се казва, че „му е слаб ангела“. Данъчните и полицаите са си просто корумпирани (най-корумпираните са по-скоро затлъстели, отколкото слаби – за разлика от небесните си колеги)…

Най-зловещото в днешния празник е, че се приготвят обредни хлябове, които доста напомнят на същите атрибути при погребение. (А на всичкото отгоре, залците хляб се топят във вино – като за Бог да прости). Но при нас си е така открай време – нито сватбата, нито погребението минават без ядене и пиене. Още от предхристиянски времена…

Навремето, като почина дядо ми (аз тогава бях на 17 години, а той ми беше като баща и го изживях много тежко) никак не ми се ходеше на традиционния обяд след погребението, ама нямаше как…

Като насядаха ония ми ти бабички и старци, като удариха по 2-3 ракии на аванта – заедно с курбан чорбата – и в един момент се развеселиха и се разприказваха бурно… направо не можеш да разбереш на погребение ли си или на сватба! Отвратих се от гледката и си тръгнах… Но още са ми пред очите ония мазни, ухилени физиономии…

А, сетих се за още една прилика между архангелите и мицифайките! И едните, и другите се борят срещу злото, срещу „силите на мрака“, да го кажем все пак малко по-поетично…

… ама и на архангелите, а и на полицаите – все друг им определя кое е зло и кое – добро. Те нямат думата. Началството решава – ти само изпълняваш!

Ама стига толкоз одумване. Все пак – празник е!

Да гледаме на нещата положително…

И за още нещо бих искал да се извиня. Ако е вярно това, че всеки си има ангел-охранител – на моят от доста време му пиля нервите, но въпреки това той си върши работата (почти) безропотно. Сори, бодигарде мой! Да ме прощаваш, ама нищо човешко не ми е чуждо! Както и нищо чуждо… ама хайде да не навлизаме в интимни детайли…

Та, за празника…

Нали казват, че не трябвало да се пие без повод – та затова сме измислили и именните дни.

Днес празнува бая народ: Ангел, Ангелина, Архангел, Гаврил, Емил, Емилия, Емилияна, Емилиян, Лина, Мила, Милен, Мильо, Михаела, Михаил, Пламен, Пламена, Рада, Радка, Радивой, Радко, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Серафим, Руслан.

Да са живи и здрави всинца! И наздраве!

А моят традиционен музикален по-здрав ще е от един друг Michael – който вече е при ангелите:

httpv://www.youtube.com/watch?v=c-WVpQ0ZG8Q&hd=1