Когато човек се чуди какво да прави – си намира какви ли не откачени занимания. Важното обаче е да се забавляваме, а който го може го може! Току-що си направих нещо средно между (не)научен експеримент и приятелска „гаргара“ – с най-новата търсачка, обявена (доста прибързано,поне според мен) за поредния „убиец“ на Google. Сигурно вече сте я чували, нарича се Wolfram|Alpha (да, така е правилно да се изписва – с чертичката по средата!), по името на своя създател – някой си д-р Стивън Волфрам. Една конкретна статия събуди моя изследователски дух със следните твърдения:

Нова уеб базирана услуга отговаря на въпроси, зададени на естествен език. ….Потребителите могат да питат Wolfram Alpha за каквото си помислят – например за височината на планина или за икономическа прогноза.

Е, веднага ми хрумна да проверя на практика дали това е така. Ето и как протече самия експеримент.

Съвсем естествено, реших първо да попитам нещо глобално и фундаментално. Като това какъв е смисълът на живота, например. Веднага последва и първото разочарование:

Оказва се, че „Wolfram|Alpha сейчас не понимает русский язык.“ И все още не поддържал нито един от славянските езици (не, че и при Google не беше същото – в самото начало поне). Бива ли такива работи – точно в навечерието на 24-и май?!

Както и да е. Славянската душа умее да прощава, пък и моя милост поназнайва малко ингилизки, та зададох отново въпроса си в смилаем за Волфрамчото вид:

Отговорът не ме изненада – точно 42. Може да не съм чел „Пътеводителя“ (защо тази книга така и не успя да ме грабне – ще напиша друг път), но пък съм гледал филма. Волфрамецът взе да ми става симпатичен – все пак прояви зачатъци на чувство за хумор!

Следващият ми въпрос нямаше как да не бъде свързан с предизборната истерия в България и нейната популярна дилема „Борисов или Костов?“. Въпреки че, според едни новоозарени (или озорени), между двамата нямало голяма разлика, аз реших все пак да изпробвам политическите възгледи на изкуствения интелект:

Отговорът му поне беше честен: „Не съм сигурен к’во да я правя тази входяща информация„. Няма проблем, братле – то и ние не сме сигурни какво да ги правим тия двамата! А и още доста от тяхната разновидност. Но скоро ще се разбере…(После ще имаме цели 4 години да разберем какво ще ни правят пък те. Но отсега си знам, че едва ли ще ни хареса…)

Като не щеш да си говорим за политика, да те питам тогава нещо по-битово? Речено-сторено. Понеже съобразих, че чуждоземецът едва ли ще да е наясно какво е ракия, реших малко да перифразирам традиционното българско питане „Вино или ракия?“:

И тук ядец, обаче. Или ми се прави на въздържател или просто не пие по време на работа. Те повечето чужденци го имат тоя кусур (освен ако не дойдат да живеят у нас и се излекуват от западняшките си превзетости).

Може да не сме на маса, но пък защо да не поговорим все пак и за изкуство? (Бих го заговорил и за жени, ама като ми отказа почерпката и някак си не пасва).  Хайде сега да те видим – „Да бъдеш или да не бъдеш?“!

Отговори ми като типичен зубрач: това било въпросът, поне според Уилям Шекспир. Но пък си личи, че е от по-съвременните зубрачи – намекна ми да взема да гледам филма, вместо да чета книгата. Точно както постъпих със „стопаджията“…

Нямаше да съм жител на Балканския полуостров, ако не бях се сетил да го питам и за милата ни татковина:

Отговорът му беше доста скучен. Тия неща си ги знам бе, алооо! Ти на мене ли ще ми показваш какъв е българския флаг?! Все едно не съм ходил на мачове на националния отбор…Тъпанар.

Я да те видим тогава какво знаеш ти за моята скромна особа – много внимавай к’во ще ми отговориш, щото вече взе да ми лазиш по нервите! Ти мене уважаваш ли ме?!

Я па тоя! Пак се прави на ударен. Кво е това plame?! Що ми режеш Н-то бе, серсем?!

След като се поуспокоих, събрах сили да кликна върху тайнственото plame – оказа се, че това била някоя си Валери Елиз Пламе (или може би Плейм?!). Родена в Енкъридж, Аляска през 1963-та. Обаче пък професията й я бива – шпионка! Айде ся, намеци…

Честно да ви кажа, писна ми от тоя гугълоубиец! И си го попитах съвсем риторично: „Абе, що не вземеш да си…?“

Той, естествено, пак взе да мига на парцали – отново не знаел какво да прави с моя input, разбираш ли…

Абе, аз бих ти казал, ама ще загубя съвсем благовъзпитаната си аудитория. То не че някой въобще ме чете….

Заключение от екперимента: Google да спи спокойно! Тоя Волфрам има още много боб да яде. С една наденица – от мен. 😉