Нормално е – след като почти през цялата нощ четох „Изгубеният символ“ на Дан Браун – в главата ми да се въртят всякакви теории на конспирацията.

Но, както е казал навремето самият Хенри Кисинджър: „Дори параноиците имат врагове!“.

Самият аз писах тук преди време, че „Google вижда всичко! И всичко разбира…“ и това беше публикувано в майтапчийската рубрика на блога ми. Но сега взех да се замислям дали пък нещата не са доста по-сериозни…

Дори и още да не са – като нищо могат да станат. Скоро.

Защото днес за все повече хора информацията и познанието въобще е… само и единствено това, до което могат да стигнат чрез Google.

И тепърва положението ще става още по-зловещо. Всички останали източници на информация (книгите, на първо място) постепенно ще загубят позиции като извор на познание и мъдрост.

Всъщност, това вече започва да се случва – замислете се само колко по-малко четем и колко часа на ден сърфираме из Мрежата. А след това сравнете собствените си навици в тази насока – с привичките на поколението след вас. И след тях…

Опасността един ден да бъдем водени за носа и контролирани от Големия брат не ми звучи съвсем като фантасмагория.

А всички се досещате кой е този Big Brother, който вече на практика контролира достъпа ни до огромна част от онлайн ресурсите.

Точно така – Google!

Би могло да се каже, че все още сме едва в началото на „опитомяването“. На „дресирането“ по отношение на това как и къде да търсим необходимата ни информация. Но темповете са доста стремителни, а младите – все по-податливи на „зомбиране“.

И нищо чудно, това, което днес ни изглежда като мрачна антиутопия – утре да е реален факт.

Защо да мисля с главата си – след като има търсачка?!

Защо ми е въобще глава – след като Гугъл може дори да смята вместо мен, да обръща една мерна единица в друга, да превежда от един на друг език, да търси и да показва адреси… и какво ли още не?!

А апетитът идва с яденето. Гугъл се тъпче с такива чудовищни темпове и мащаби, че апетитът му няма как да не бъде също чудовищен.

Освен основна търсачка (на практика без конкуренция – колкото и Майкрософт да си вярват, че не е съвсем така), Google е и рекламна платформа, глобална електронна поща… и още, и още, и още…

Наскоро ни заля и Google Wave, но може би истинското цунами тепърва предстои…

Концентрацията на такава информационна, търговска, икономическа и дори политическа мощ винаги е плашеща. Защото, като контролира Гугъл – контролира и все по-голяма част от живота ни.

И всичко, което сме гледали в „Матрицата“ – утре може да не ни се вижда толкова фантастично.

Дано да съм лош пророк! Или просто безсънието и Дан Браун да са лоша комбинация…

Но да не забравяме, че най-добрият роб е този, които вярва, че всъщност е свободен.

httpv://www.youtube.com/watch?v=oNofb-OlZyQ

to be continued…