Снимката по-горе от доста време обикаля из Facebook (и къде ли още не) и предизвиква „вирусен ефект“ от споделяне, ахкане и охкане.

Твърди се, че на нея е колумбиецът Alvaro Munera Builes (известен още като „El Pilarico“) – изявен защитник на правата на животните и бивш матадор.

Твърди се още, че снимката е направена точно в момента, в който той осъзнава жестокостта на матадорската професия, а покъртителната снимка е придружена и от не по-малко сърцераздирателната му изповед:

„…изведнъж погледнах към бика. В очите му се четеше невинността на всяко животно, в погледа му имаше молба за милост. Почувствах дълбоко в себе си един вик за справедливост.  Нещо като молитва – защото ако си признаеш греховете, надяваш се те да бъдат опростени. Почувствах се като най-долното нищожество на света.“

Разтърсващо, нали?

Само дето всичко това е измислица…

ФАКТИТЕ: на снимката всъщност е някой си Francisco Javier Sanchez Vara, а текстът е на писателя Antonio Gala Velasco и е публикуван през 1995-та година в испанския вестник El Pais. Ако ви вълнуват още подробности – можете да прочетете тази публикация (на английски език).

В епохата на социализЪма имаше един подобен виц:

– А бе, вярно ли е, че България е изнесла 10 000 компютри за Япония?!
– Вярно е! Само, че не са 10 000 – а само 1 000. И не са компютри – а компоти. И не сме ги изнесли – а са ни ги върнали.

Защо ви разказвам всичко това – и то пък точно днес?

Ами защото, само преди час, аз също споделих една друга снимка. Която впоследствие се оказа фалшива. (Добре, че приятели като Деси Бошнакова навреме ми обърнаха внимание – и аз се поразрових, за да се добера до истината).

Такива „грешки“ стават всеки ден. Особено във Фейсбук.

То не бяха болни бебета… и какво ли не още.

За някои това си е просто майтап. (Както беше в конкретния случай днес – с „откраднатото“ ново лого на М-тел. Цялата история тръгна от едно „писукане“ в Twitter… и майтапчията после си призна).

А хората са толкова наивни, че споделят на секундата. Добронамерено… уж.

Само че, според една българска поговорка, ако се пусне слух, че сестра ти е… лека жена – после няма смисъл да доказваш, че въобще нямаш сестра.

И за да не стане играчка-плачка – трябва просто да сме по-отговорни. Когато споделяме нещо, което ни е впечатлило, предаваме го нататък, „разпространяваме вируса“…

„Една лъжа, повторена сто пъти, става истина“

Тази мисъл пък се приписва на Гьобелс – министър на пропагандата и информацията в Нацистка Германия. (И според Уикицитат – не е ДОКАЗАНО, че е негова!).

Не се наемам да кажа кой крив – кой прав. След днешната „издънка“ (не, че ми е за пръв път… и едва ли ще ми е за последен) си обещавам да съм поне малко по-внимателен.

Но мога да завърша с един „проверен“ цитат. Той е от „стената“ на гореспоменатата вече Деси Бошнакова (която официално обявявам за муза на днешната ми публикация). И е нещо като контрапункт на думите на Гьобелс:

„И нека не позволяваме на една лъжа да се повтаря сто пъти!“.

Така че – умната!

httpv://www.youtube.com/watch?v=UiGjxxytLy8