Истинските приятели може да са далече. Но винаги ще са до теб – когато наистина имаш нужда от рамото им.
Неистинските ще са наоколо само докато така им изнася…
***
Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа.
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията.
***
Истинските приятели няма да те подкрепят винаги и на всяка цена. А само когато си на прав път.
Ако не си – ще ти покажат къде си минал през просото. И как да се върнеш на Пътя със Сърце…
Неистинските… на тях просто не им пука. А и те самите не знаят Пътя…
***
Истинските приятели не са много. Но са достатъчно.
Неистинските са на рояци. Когато си близо до делвата с мед.
А като свърши меда – отлитат другаде…
***
Истинските приятели никога не ти казват, че са ти истински приятели. Те го показват – с делата си.
Неистинските само се бият в гърдите. И от там дрънчи на кухо…
***
Истинските приятели могат да бъдат и бивши врагове.
Неистинските приятели могат да бъдат и бивши истински приятели. Но не и бъдещи…
***
Истинските приятели могат да те предадат. Защото и те са хора…
Неистинските винаги са предатели. Защото не са приятели…
***
Истинските приятели се търсят цял живот. И се съмняваме в съществуването им почти всеки ден.
Неистинските приятели ще са винаги около нас. Но от това няма да ни е по-леко…
***
Истинските приятели са Дар. От Бога…
И ще ни намерят сами.
Защото сърцето ни продължава да ги вика…
Неистинските… те, всъщност, нямат никакво значение.
***
– Да, Прасчо.
– Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
***
httpv://www.youtube.com/watch?v=DAQ4sJZ5IsU





Blogatstvo.com News: За (не)истинските приятели https://is.gd/e9LNh
Истинските приятели не са истински за някого, както и неистински се държат по различен начин с някой друг…
Защо да слагаме етикети, вместо да гледаме, къде са границите на общите интереси и да действаме без да нарушаваме границите?! 🙂
И ако те помоля за светла история, където да разкриеш писателската си дарба, какво ще ми отговориш, като истински приятел?! :)))
Ще почакам – да дойде ред на Златната вода…
Текстът много ми хареса. Бих желал да предложа на г-н Петров да публикувам текста му в новото философско списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор. Моля да ми отговорите на имейла angeligdb от abv.bg. Ще се радвам да дадете съгласието си. Ако някои от мислите в текста са афоризми на известни философи, моля да добавите имената им – за публикацията в списанието така е редно….
Благодаря за ласкавата оценка, но все пак не знам дали ще ми отива публикация във философско списание. Аз се старая да не се възприемам прекалено насериозно. (И – общо взето – ми се отдава).
Иначе всички мисли в настоящата публиация са си мои – когато взимам „назаем“ чужда мисъл, винаги показвам визуално, че става въпрос за цитат…
По принцип съм разрешил на всеки да публикува откъси и тестове от блога ми – стига да се посочва недвусмислено откъде е текста и кой е автора.
Пропуснах да кажа: сайтът Ви е чудесен! Радвам се, че и у нас има мислещи и търсещи хора като Вас! Желая Ви много успехи!
Още веднъж – благодаря.
И аз съм писал по тази тема, но малко в по-общ аспект, примерно това Размисъл за истинските неща. Там става дума и за истинското приятелство; оказва се, че мислим в една и съща посока, което, струва ми се, не е чудно или пък случайно 🙂
Списание ИДЕИ е по-различно философско списание; при него философско не означава, че е списание само за философи. То е неелитарно и се стреми да бъде по-популярно, достъпно за всеки човек списание, пък особено е насочено към по-младите. Та текстовете Ви са съвсем подходящи за него. Точно такива текстове търсим: в които има мисъл и чувство, в които авторът е вложил душата си. Та благодаря за принципното Ви съгласие; разбира се, ще посочим източника и автора най-коректно.
Приятелството е безценно богатство!Късмет и нови успехи г-н Петров!
БЛАГОДАРЯ ТИ.
Най-искрените ми поздравления маестро!
Благодаря, Приятелю! 🙂
страхотно……………..
хареса ми .
само ,че аз съм в сибир и го публикувах там,естествено като написах автора .
Така – може! 😉
Поздравления! Страхотно!
Истинските приятели са като истинската любов – не са много щастливците, благословени от Съдбата, да ги срещнат. Още по-малко – да ги задържат. „И ще ни намерят сами“ – дай Боже!
Чудесно казано! Благодаря и поздравления!
Чудесно казано! И тъй като виждам моя любим Мечо Пух, той има още една красива мисъл: ,, Ако ти живееш 100 години, аз искам да живея 100 години без един ден, за да не живея нито ден без теб!“ Не съм сигурна дали цитата е точен, но истинските приятели сигурно го мислят.
Да, истинското е до нас, А НИЕ ВИЖДАМЕ ЛИ ГО!
Трудно е , но нали в това е сладоста, чудесно е да си с приятели , но прекрасно е когато си с истинския , с този който ще те напъства и ще те спира ако поемеш в неправилна посока.
Добра и спорна седмица на всички
Хубаво написано какво трябва да е приятелството, но какво да кажа на човек, който е предаден от най-добрите си приятели?
Например,че това не са били истински приятели и че всяко предатество ни учи да различаваме все повече истинското от фалшивото.И да не се самосъжалява, а да гледа напред за да не пропусне Истинското приятелство!
много е хубаво! особено това –
„Истинските приятели никога не ти казват, че са ти истински приятели. Те го показват – с делата си.
Неистинските само се бият в гърдите. И от там дрънчи на кухо…“ – много ме радва…
а пък това – „Истинските приятели се търсят цял живот. И се съмняваме в съществуването им почти всеки ден.
Неистинските приятели ще са винаги около нас. Но от това няма да ни е по-леко…“ е 100% вярно, за съжаление.
Поствам във facebook 😉
Трудно е да срещнеш човек,който можеш да наречеш приятел и да му се довериш.Доверието трябва да се заслужи,а той ако е истински приятел сам ще намери място в сърцето ти.
Много умно и мъдро написано!!!!Поздравления!!!!Написаното ми напомня за една много мъдра поговорка:“По-добре сам,но с достойнство!“Знам,че има както неистински,така и истински приятели!!!!
Цитат: Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа.
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията.
……………..
Не знам какво ще си помислите ако ви кажа, че нямам приятели или поне така си мисля. ИНаче не съм без познати, но …. Е, не се оплаквам. Човек не може да живее като скот, но ми се струва, че „се съмнявам в съществуването им“. Всъщност в много неща се съмнявам. А лошото е, че се доверявам излишно, а кому е нужно това. Сигурно всеки човек иска да му вярват, но е трудно постижимо.
приятелите….. темата е безкрайна…
много добре е написано…. достави ми удоволствие да го чета, благодаря!
казва се приятел пръв, но защо е той такъв? затова че пръв полита в огъня да те спаси, пръв и без да се запита прав ли си или не си. пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв.ето затова се казва, че приятелят е пръв. Валери Петров
Звезда-Зорница…