Понякога що за човек сте може да се прецени само по една-единствена дума. По-точно – по представата ви за нея. Например „тройка“…

Със сигурност у различните типажи „тройка“ ще предизвика и различни асоциации. И чувства…

За двойкаджиите тройката е манна небесна. За отличниците – неприятен инцидент,  за който не биха искали да си спомнят.

За любителите на скандинавски мурафети тройката е втората най-голяма заслуга на Швеция към световното човечество. След ABBA…

За поетите, тройката пък е онуй неясно и даващо огромен простор за въображението (особено мръсното) нящо, дето му се случва на героя – който „лежи и пъшка“… докато трите самодиви извършват разни еротично-медицински манипулации с безпомощното му – но мъжко – тяло.

Аз – понеже май спадам към всяка едно от гореизброените категории – реших да направя от всичко това един тюрлюгювеч. Без ясна представа какво ще се получи в крайна сметка…

(Едно обаче е сигурно. В каквато и посока да поемат мислите ми от тук нататък – няма начин да няма обидени, засегнати, стожери на морала и доброто възпитание… и въобще всякакви други тъпанари, за които ми пука точно толкова, колкото за цирея на дясната бузка на задника ми. Още повече, че той – цирея – е все още само метафора. И се надявам хич и да не се появява наяве…)

Малко дългичко ми се получи въведението, но то е защото всъщност няма какво чак толкова да ви кажа по същество.

В пристъп на творческа импотентност, днес отправих отчаян призив чрез вездесъщия Фейсбук. Белким някой се смили над (временно) фригидната ми муза и подхвърли някоя темичка, достойна за моята клавиатура…

Подхвърлиха. Даже не една – а цели три.

Затова и FB тройка. Ако сте очаквали нещо друго – сигурно вече сте разочаровани. Но още не съм свършил…

Първата тема е за свински черва. И пийпшоу. Отначало не й обърнах особено внимание, тъй като изпитвам лека гнусливост от определени вестници. И определени хора с дебели пури и още по-дебелашка самовлюбеност… (Да е ясно – не визирам Кеворкян, а един Тошко. Който – по неведоми пътища – дълго време оглавява един, иначе, уважаван всекидневник…).

Публикацията обаче си заслужава прочита. Въпреки, че е в най-гнусната категория – „Политика“. Да пишеш за политика е като да бъркаш през отвора на селски кенеф. Нищо хубаво няма да излезе от там. И ще си умърсиш ръцете…

Но има хора, които – дори и когато пишат за политика – го правят стилно. Както има графове, които чоплят семки с много по-аристократичен жест, отколкото новобогаташ, който дъвче филе миньон с гъби…

Кеворк Кеворкян. Няма какво повече да се добави. (Усещам как някои вече се хванаха за кобура).

За моите любимци с драгалевски уклони – няма как да не се изкуша да пусна точно този цитат от думите на К.К.:

Марксисти създадоха СДС. Идеологическият надзорник Костов строеше капитализъм, предимно за своята преторианска гвардия. Агов написа книга срещу САЩ – единствен в цялата журналистика преди 10 ноември 1989-а, днес обаче минава за адвокат на американските ценности – той, усърдният приспособленец, който не се свенеше да лъска образа на онзи режим дори с тъпите си филми за международните революционни движения. Това е нетърпимо нахалство.

Втората публикация гласи, че да си българин е диагноза. Което си е самата истина…

В каквито и класации и статистики да ни поставят, ние винаги сме на челните места. Отзад или отпред…

И животът винаги ни… по-често отзад, отколкото отпред… но ние не му се даваме лесно.

И продължаваме да сме си уникални.

Моята теория е, че милата ни татковина е всъщност някакъв полигон за социологическо-психиатрични експерименти. На някой извънземен ВУЗ от неголям калибър. Нещо като прословутия Пернишки университет…

Третата публикация е от църковно-дидактичен характер. Те – църквата и поученията – винаги са вървели ръка за ръка. И едната ръка винаги е стискала и кутийка кибрит… или с каквото там са си палили кладите през средните векове.

Но както във всяко стадо си има мърша, така и понякога измежду служителите на най-регресивните учения се намират и хорица, чийто писания не са чак толкова вредни за четене. Особено ако човек успява да чете и между редовете…

Толкова за днес. Казах предостатъчно, че да разлая кучетата.

Надявам се, все някой да е осъзнал, че след тези думи няма как да се харесваме повече. И без това списъкът ми с FB познанства страда от прогресивно затлъстяване…

За мазохистите, които ще продължат да ме търпят – един подходящ музикален по-здрав:

httpv://www.youtube.com/watch?v=lOfZLb33uCg