IncomeEDU Live Webinar

Криворазбраната (не)благодарност

 ВЪЗПИТАВАНЕ НА САМОУВАЖЕНИЕ

благодарствен поклонЕдна красива мисъл гласи, че благодарността е паметта на сърцето.

Няма какво да се лъжем – ние, българите, не сме от най-благодарните нации! Да не кажа, че сме си направо неблагодарни…

Ето, американците днес празнуват своя Ден на Благодарността, а при нас има само Ден на Майстора. Сигурно затова сме и такива майстори…

Преди няколко дни писах за какво и на кого съм благодарен. Но днес ще говоря за друго. За това колко е лесно да си неблагодарен. И колко е трудно да изразиш благодарността си по подходящ начин и в правилния формат.

Защото (и това са го казали по-мъдри от мен хора) ако благодарността ни не е поднесена по подходящ начин – това си е чиста неблагодарност!

Горе-долу преди година време, мой приятел ми направи неочакван подарък. Неочаквано щедър подарък – и в чисто материален смисъл, но най-вече като жест на пълното му доверие към мен и на признание за качествата ми.

Аз бях толкова изумен от щедростта му, че в началото просто си бях глътнал езика. Успях да промърморя някаква скалъпена благодарност, но в течение на разговора ни започнах да осъзнавам колко грозно, невъзпитано и неблагодарно е да отвърнеш на такава щедрост с едно небрежно „Мерси!“.

подаръкОсъзнах и още нещо. Изкуството да изразяваме своята благодарност към останалите е неделима част от тоталната ни интелигентност. (Която не за виси от никакви дипломи и академични титли, а от това дали притежаваме емоционална интелигентност, финансова интелигентност, интелигентност на общуването и още куп други незаменими съставки на общата интелигентност).

И за друго си дадох сметка. Това – да можеш да казваш правилно благодаря – не е дарба, с която се раждаш. А е умение, на което трябва да бъдеш научен. Колкото по-рано – толкова по-добре!

Моите родители не само не ме бяха научили на това изкуство, ами точно обратното. От тяхното поведение и постъпки се бях научил на погрешна благодарност. Което си е пак неблагодарност…

В този момент си спомнях многото рождени дни и други празници, когато съм им подарявал нещо – сега, когато вече не съм дете и мога да им засвидетелствам обичта и признателността си и по чисто материален начин.

Винаги съм подбирал подаръците и за мама и за баща ми (лека му пръст!), така че да им харесат. И мисля, че те наистина са ги харесвали. Но и те са били възпитавани в някаква изкривена представа за благодарността и за самооценката. И на всеки мой подарък реакцията и на двамата винаги е била почти една и съща: „Много е хубаво… ама защо си си дал парите за тия глупости?! Не трябваше…“.

Спомних си и колко боли от такива думи. И реших да не повтарям същия модел в собствения си живот.

Чувствата ми буквално бликнаха като гейзер. Обясних на приятеля си, че жестът му е прекрасен и че подаръкът му ме прави много щастлив. Казах му и колко съм горд от неговото признание и доверие и колко ценя приятелството ни. И говорех дълго и емоционало – очевидно някакъв „бент“ вътре в мен се беше отприщил и бурните емоции прииждаха на талази. Но ми олекна… И се почуствах някак си пречистен.

И истински благодарен…

gratitude-board

"Да кажеш благодаря не е само добро възпитание - това е и добра духовност!"

Да благодарят от сърце – и с цялото си сърце – могат само хората, които не само ценят този, на когото благодарят, но и ценят самите себе си. Ако се смяташ за недостоен и нямаш елементарно самоуважение – тогава и благодарността ти ще е мижава, недостойна и… неблагодарна!

Много хора не си дават сметка, че самоуважението и начина, по който изразяваме благодарността си са пряко свързани. И на всеки жест отговарят със смутеното „Ама нямаше нужда… не трябваше!“. А така – рано или късно – губят и уважението на другите.

Този кръг е не само порочен – той е и ненужен.

Бъдете благодарни, уважавайте преди всичко себе си!

И научете децата си на същото – докато още не е късно!

Благодаря ви! 🙂

God gave you a gift of 86,400 seconds today. Have you used one to say „thank you?“

William A. Ward

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

20 коментара за “Криворазбраната (не)благодарност”

  1. Нина каза:

    Ама колко си прав – опитай се да кажеш на дама – хубава рокля имаш. Веднага чуваш – а, тя е стара. Добре изглеждаш – а, така ти се струва.
    Когато на нашия пазар се появиха книгите на Дейл Карнеги и други автори, възпитаващи в позитивизъм, начин на общуване и се опитах да прилагам на практика прочетеното, се сблъсках с коментари, че съм превзета, като казвам колко добре изглежда събеседникът ми, че съм с високо самочувствие, като благодаря за комплиментите, отправени към мен. Въобще, вместо резултатът, предсказан от авторите, ме заливаше вълна от негативизъм. На това трябва да се учи наистина от ранна възраст. Смееха се дори на децата ми, които на репликата – ауууу, колко си порастнал/а, или какво сладко дете, отговаряха – благодаря.
    Не го умеем това. А иначе си имаме приказката за „вълшебните думи“…

  2. Ивалина Ташева каза:

    И аз ти Благодаря 🙂 Това, на което са учили теб, са научили и мен, а то беше – сдържаност на вербалния и невербален изказ, криворазбрано приличие, убрана емоционалност, но най-погубното – не знаехме, че можем да благодарим на себе си и да се примаме като заслужаващи.
    „Благодаря, но нямаше нужда“ – беше соц-клише на доброто възптание.
    „УАУ – страхтно, колко ме зарадва,какъв невероятен жест към мен, благодаря, достави ми неописуемо удоволствие“ – е несдържана спонтанност, знак за не добри обноски.
    Днес това е здраве! Импулсивната ти благодарност е подсилила удоволствието на човека, който ти е направил подаръка,защото ние правим подаръци, за да доставим удоволствие първо на себе си, а после и на другия.

    • Така е… Научили са ни на това, защото такива са били времената – а и не са знаели друго „учение“.

      Днес – вече като родител – постоянно „ревизирам“ наученото от родителите ми. И не винаги осъзнавам последствията от неправилните уроци…

      Благодаря! 🙂

    • Ивалина Ташева каза:

      Последствията, каквито и да са те, ни водят към правилните уроци, независимо дали ги съзнаваш или не 🙂

  3. Teri каза:

    Много красиво! И аз съм се замислял именно над това. Помня едно бивше гадже, което реши да ме изненада веднъж точно преди да влезна войник преди 11 години. Вкъщи щеше да стане тясно да дойде и тя и бях усетил, че ще дойде да ме види, затова я чаках долу в кафето. Исках да я изненадам на свой ред. Един вид да разбере, че съм усетил, че ще дойде. Хубаво, но тя звъннала вкъщи. Тогава нямаше мобилни телефони. Баща ми отворил и и казал, че я чакам долу. Тя не се изненадала от това, че аз я чакам, а от това, че не видяла. И като слезе долу стана скандал. Не била станала нейната изненада. И тя беше ядосана. Толкова се била подготвяла… Така си била представяла усмивката ми, като я видя на прага… И така изненадата се превърна в нещо грозно. Сякаш същината беше не да зарадва мен, а да зарадва себе си.

  4. Borislav Sapounov каза:

    Честит Ден на Благодарността!

    В постоянно забързаното ни ежедневие, често забравяме да кажем „благодаря!“ Днес, поводът е чудесен. Затова искам да се спра и да ти напиша няколко реда.
    Те са от сърцето, не от ума!

    Искам да знаеш, колко много те ценя и уважавам за това което си. За истинският приятел – Пламен Петров.

    Сега е момента да изкажа най-искрена благодарност за приятелството ти през всичките тези години. За откровеността ти, за голямото ти сърце, за това че винаги съм можел да разчитам на теб на 200%… за всичко! Че си единственият ми приятел, за който думата означава чест, уважение и ангажимент! За нещата които научих от теб и ще продължавам да научавам и за в бъдеще. За това което си и за положителното ти влияние върху мен и моето развитие. Всичко това означава много за мен. Затова в тези няколко реда, аз искам да изкажа моето уважение и признателност към теб и да ти кажа – СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!

    Честит Празник!

    Твой приятел и ученик,

    Борислав Сапунов

  5. Гергана каза:

    Отново прекрасно написано, Плам. Накара ме да се замисля дали и аз не правя тази грешка и не обиждам съвсем насъзнателно хората, които ми правят подарък.
    Исках и за друго нещо да кажа: Обожавам Thank You картичките! В началото, когато пристигнахме зад океана не можех да разбера какво е това нещо хората да си подаряват Thank You картички, защото ние не бяхме възпитани да правим това. Хората си благодаряха за най- дребни неща, които на нас на пръв поглед ни се струваха направо безсмислени. В България имаше, а и сега още има някакво разбиране хората да не си благодарят едни на други.От къде на къде ще благодаря на някой, това му е работата, плаща му се за това, длъжен е да го направи.Колко неща биха се променили ако хората си благодарят по-често.Една ръчно написана картичка не може да замени нито емейл, нито обаждане по телефона. Сега и аз изпращам такива картички. Благодаря за интервюто за работа, благодаря на служителката, която ме е обслужила перфектно, благодаря на фирмата, която ми е направила качествена услуга( въпреки, че съм си заплатила за нея)Да не казвам колко ми е приятно, когато аз получа картичка с Благодаря!Това внимание променя много неща и отваря много врати.

  6. Честит празник, Пламен! Да си жив и здрав – ти и домът ти!

    Вярвам, че би било полезно за теб и за хората от твоята аудитория да се запознаете с тази публикация на моя добър приятел Георги, свързана с този велик празник – http://cafereformation.blogspot.com/2009/11/blog-post_26.html

    THANK YOU! 😉

  7. Благодаря, Боби! Трогна ме…

  8. Замислих се много и се опитах да си вспомня моите родители учили ли са ме специално на това? Не.Поне нямам такива спомени. Те също неумеят да изразават благодарноста си,защото и тях не са ги учили.Такова беше времето. Но Слава Богу, че ние се учим в движение и се променяме.Вспомням си, че направих много скъп подарък на близък човек, неговата реакция беше прекалена сдържаност и думите „Ама нямаше нужда!“ направо ме „разбиха“. Много ме заболя!Дадох си сметка какво означават, и си казах никога, ама никога няма да ги кажа като благодарност, или да отговоря на комплимент, а така ти се струва. И животът ни учи непрекъснато.Ако нещо забравим той ни го напомня. По принцип всяко дете го учат да благодари , но в къщи си имаме един малък „коректор“ на 6 години, който ме смайва!И разбирам колко е важно. Дея ми благодари за всяко малко нещо което правя за нея.( Аз не съм я учила на това)Благодари ми, че съм и изгладила блузката или съм и направила плитка, нещо което всяка майка винаги прави за детето си, но на нея и харесва да благодари.Когато получи подарък шоколадче от моя приятелка веднага иска да се обади и да и благодари и освен това дълго я вспоменава с благодарност.(Да не си помислите, че не купувам на детето си шоколад)Благодарността първо променя нас и после света около нас.Благодарните хора са щасливи!Пламене,благодаря ти, че вдъхновяваш, мотивираш и провокираш към размисъл! И най вече ти благодаря за това, че те познавам и за ГОЛЯМОТО ТИ СЪРЦЕ!

  9. Днес бате Пламбо, научих от теб нещо много важно. Радвам се на този подарък и ти БЛАГОДАРЯ от цялото си сърце!

  10. Здравейте,
    днес за пръв път попаднах тук и искам да ви поздравя. Страхотни идеи и размисли. Това за криворазбраната благодарност ме накара да се замисля, не толкова за това как си благодарим, а как приемаме отношението на другите хора към нас и нашето отношение към самите себе си.
    Чак сега разбрах, че щастието се крие в малките неща и в нагласата ни към живота.
    Благодаря, че ме накара да се замисля, колко важна съм всъщност!!!
    Успех и до нови срещи!

    Успех!

  11. Стефка Мяка каза:

    Чудесни размисли по темата! И чудесно изказани! Радвам се, че ги изговаряш „на глас“, Пламен. Много съм мислила над това и точно в същата насока, но мислите ми не са били никога толкова ясни и подредени 🙂 Благодаря, че споделяш с нас.

    • И аз ти благодаря, Стефке! Че коментираш написаното и го обогатяваш със свои мисли…

      Учудва ме колко малък процент от четящите се престрашават да добавят свой коментар към текстовете ми.

      Само от коментарите ви мога да разбера дали съм напипал правилната тема и дали написаното има смисъл и за друг, освен за автора си.

  12. Марги Николова каза:

    Чудесен материал и то само дни след Деня на благодарността.Обикновено се сещаме за нея само в такива „публични “ дни и доста по ежедневно сме неблагодарни !
    Попитах на стената си във Фейсбук ,в този ден на кого и за какво бихте искали да благодарите , и знаете ли …получих един единствен отговор!!!Това ме натъжи страшно много -наистина не заслужаваме да имаме Ден на благодарността в набора от празниците ни на безделници !
    Благодаря Ви , г-н Петров ,че повдигнахте темата за НЕблагодарността ни , която май е в основата и на НЕщастието ни !
    На Вас УСПЕХИ!:-)

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes