IncomeEDU Live Webinar

За градежа и дупките

 АРХИТЕКТУРАТА НА СОБСТВЕНИТЕ НИ ЖИВОТИ

Едно време са казвали, че всеки мъж трябва през живота си да посади поне едно дърво и да построи свои дом. И да възпита син…

Смисълът на това пожелание е да оставиш нещо след себе си. Да създадеш. Да сътвориш. Претвориш, дори…

И ако продължим още малко тази метафора – че животът ни е нещо като построяване на една сграда – могат да се получат още по-интересни сравнения. И нови метафори…

Хората са различни и затова и „сградите“ на техните животи са доста разнообразни. Някои животи са като огромни небостъргачи – с лъскави прозорци и гордо щръкнали антени на покрива.

Други са като схлупени къщурки. И ни се струва, че може да се сгромолясат при първия по-сериозен порив на вятъра. Просто така са ги построили – с евтини материали и без добър план. И почти без труд, колкото да отбият номера…

Дали обаче ще строите 100-етажен небостъргач или едноетажна съборетина – и в двата случая се започва от едно и също място. Трябва ви план на сградата.

Повечето животи приличат на колиби от някое Бомбайско гето точно поради тази причина – строени са БЕЗ план. Ден за ден. Както дойде…

А най-хубавите сгради са тези, в които всеки детайл е добре обмислен предварително – и го има в плана. Личи си, че архитектът не само е бил професионалист, но е имал и творчески размах и богато въображение…

Когато минаваме покрай такива сгради – вдигаме погледи нагоре и цъкаме с език.

Когато минаваме покрай колибите – обикновено само запушваме нос и ускоряваме крачка.

И още една прилика има при строежа –  независимо дали ще е небостъргач или по-скромна сграда. След като имаме план – започваме не да строим към небесата, а да дълбаем надолу. Такава е желязната логика на съграждането – първо се наливат основите!

Така че – докато полагаме основите – може просто да ни се струва, че сме в една огромна дупка.

Но това е само началото…

И колкото по-голяма е дупката – толкова по-висока сграда ще можем да построим. Така че да устои на времето и времетръсите.

За да оставим нещо след себе си. Нещо повече от схлупена къщурка…

P.S. Обикновено в края на текстовете си вграждам по един музикален клип. Днес реших да наруша традицията. И вместо музика – да ви припомня едно позабравено стихотворение:

ПОСВЕЩЕНИЕ

Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,

затворила пространствата в зърна,

като дървото в плод, като пчелата,

създала мед от пръст и светлина;

като жената стенеща, в която

по-траен образ дири любовта,

като земята връщаща богато

и облаци, и птици, и листа.

О, трябва всяка вещ да се изстрада,

повторно всяка вещ да се роди

и всеки образ, който в теб попада,

да свети с блясък непознат преди,

и мислите да правят в тебе рани,

мъчително и дълго да тежат

и всяка мисъл в тебе да остане

като зарастнал белег в твойта плът.

Как иначе това, което вземаш,

стократно оплодено ще дадеш

в горещи багри, в щик или поема,

в космичен полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово

и кратък залез, и другарска реч,

и падане, и ставане отново,

и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,

и хоризонти с мамещи звезди?

О, трябва този свят да се изстрада,

повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе

сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори.

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

8 коментара за “За градежа и дупките”

  1. Milena Kalinova каза:

    Добро утро……Вече им свикнах на коментарите,така,че гледай какво става само 🙂

    Позитивна,смислена и зареждаща статия… Благодаря ти… Качествен мъж като теб би възпитал прекрасно и дъщеря,само да отбележа… Ами като жена,се хващам за детайла… не мога да не си го кажа 🙂

  2. Аница каза:

    Хубава мисъл и метафора. Скоро си говорихме с приятели как по времето на нашите дядовци те са построявали къщите си с помощта на роднини и приятели с двете си ръце, правели са мебели, имали са градини. А днес много малко са хората, които могат и сътворяват нещо с ръцете си. Поздрави 🙂

  3. georgi georgiev каза:

    Ами…хм… Не съм съгласен. Мисля че принципно си прав, но нещо с къщата и градежа… не ми харесва тълкуването. Най-малкото всеки човек оценява различно, и то особено такива морални категории. Щото нали знаеш – много хора ще те възприемат буквално.
    А има и друго. Има стотици обикновени хора, които са изживели живота си достойно и могат да бъдат пример за подражание. Това че не са с добро образование /не са изкопали основите/ прави ли ги по-лоши Човеци??
    Нещо не мога да изложа тезата си ясно, но съм сигурен че ще бъда разбран. Поздрави

  4. Плам, не напразно съм отлагала прочита за момент на самооставане…
    Това, че няма да бъдеш разбран не е важно, който може и който иска ще постигне разбирането и това е част от наливането на основите. Нищо не е за всички…
    ДА, смисълът на изграденото и оставеното е да има стойност и за другите. Това обаче се постига, ако сме го изградили с кеф и усещане, че се вграждаме в градежа, защото „без вътрешно усещане за щастие, всичко, което градим е просто един прозорец, през който да скочим“.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes