Едно време са казвали, че всеки мъж трябва през живота си да посади поне едно дърво и да построи свои дом. И да възпита син…
Смисълът на това пожелание е да оставиш нещо след себе си. Да създадеш. Да сътвориш. Претвориш, дори…
И ако продължим още малко тази метафора – че животът ни е нещо като построяване на една сграда – могат да се получат още по-интересни сравнения. И нови метафори…
Хората са различни и затова и „сградите“ на техните животи са доста разнообразни. Някои животи са като огромни небостъргачи – с лъскави прозорци и гордо щръкнали антени на покрива.
Други са като схлупени къщурки. И ни се струва, че може да се сгромолясат при първия по-сериозен порив на вятъра. Просто така са ги построили – с евтини материали и без добър план. И почти без труд, колкото да отбият номера…
Дали обаче ще строите 100-етажен небостъргач или едноетажна съборетина – и в двата случая се започва от едно и също място. Трябва ви план на сградата.
Повечето животи приличат на колиби от някое Бомбайско гето точно поради тази причина – строени са БЕЗ план. Ден за ден. Както дойде…
А най-хубавите сгради са тези, в които всеки детайл е добре обмислен предварително – и го има в плана. Личи си, че архитектът не само е бил професионалист, но е имал и творчески размах и богато въображение…
Когато минаваме покрай такива сгради – вдигаме погледи нагоре и цъкаме с език.
Когато минаваме покрай колибите – обикновено само запушваме нос и ускоряваме крачка.
И още една прилика има при строежа – независимо дали ще е небостъргач или по-скромна сграда. След като имаме план – започваме не да строим към небесата, а да дълбаем надолу. Такава е желязната логика на съграждането – първо се наливат основите!
Така че – докато полагаме основите – може просто да ни се струва, че сме в една огромна дупка.
Но това е само началото…
И колкото по-голяма е дупката – толкова по-висока сграда ще можем да построим. Така че да устои на времето и времетръсите.
За да оставим нещо след себе си. Нещо повече от схлупена къщурка…
P.S. Обикновено в края на текстовете си вграждам по един музикален клип. Днес реших да наруша традицията. И вместо музика – да ви припомня едно позабравено стихотворение:
ПОСВЕЩЕНИЕ
Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.





Добро утро……Вече им свикнах на коментарите,така,че гледай какво става само 🙂
Позитивна,смислена и зареждаща статия… Благодаря ти… Качествен мъж като теб би възпитал прекрасно и дъщеря,само да отбележа… Ами като жена,се хващам за детайла… не мога да не си го кажа 🙂
За дъщерята лафа е друг… но иначе съм напълно съгласен със забележката – даже я приемам като пожелание! 😉
Хубава мисъл и метафора. Скоро си говорихме с приятели как по времето на нашите дядовци те са построявали къщите си с помощта на роднини и приятели с двете си ръце, правели са мебели, имали са градини. А днес много малко са хората, които могат и сътворяват нещо с ръцете си. Поздрави 🙂
„Къщата“, за която говоря в този текст, се строи предимно с ум и сърце! Но и много труд, разбира се… 🙂
Дам, разбрах метафората:) Но колко неща оставяме след себе си…
Ами…хм… Не съм съгласен. Мисля че принципно си прав, но нещо с къщата и градежа… не ми харесва тълкуването. Най-малкото всеки човек оценява различно, и то особено такива морални категории. Щото нали знаеш – много хора ще те възприемат буквално.
А има и друго. Има стотици обикновени хора, които са изживели живота си достойно и могат да бъдат пример за подражание. Това че не са с добро образование /не са изкопали основите/ прави ли ги по-лоши Човеци??
Нещо не мога да изложа тезата си ясно, но съм сигурен че ще бъда разбран. Поздрави
Може да се дискутира какво точно значи „обикновени“ хора…
Както и „добро“ образование. 😉
Плам, не напразно съм отлагала прочита за момент на самооставане…
Това, че няма да бъдеш разбран не е важно, който може и който иска ще постигне разбирането и това е част от наливането на основите. Нищо не е за всички…
ДА, смисълът на изграденото и оставеното е да има стойност и за другите. Това обаче се постига, ако сме го изградили с кеф и усещане, че се вграждаме в градежа, защото „без вътрешно усещане за щастие, всичко, което градим е просто един прозорец, през който да скочим“.