Високо…

Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги.

Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни…

Но очите продължават да казват много повече, отколкото устните.

И един ден просто осъзнаваш, че този човек е дар. Дар, който си получил преди цели двадесет и пет години… четвърт вековен дар от небесата. Небето е онова там – високо.

Осъзнаваш също… не, не е точно осъзнаване, а е чувство – едно нежно, крехко и лесноранимо чувство… че през цялото това време си обичал истински този човек. И че ще го обичаш винаги…

И си горд – и благодарен – че и двамата сте устояли на изкушението да „осребрите“ някогашния юношески трепет. А вместо това сте го опазили и през годините сте изковали от крехката младежка дружба една здрава, братска обич…

Правилните хора идват в живота ни с определена цел. Още е рано да разпозная истинската цел, но предполагам, че целта е да ни помогнат – ние самите да останем правилните хора.

Правилните хора са като звездите. Дори когато са високо – продължават да ни показват правилната посока.

„Звездите са звезди, когато са високо“.

Но въпреки това – топлят.

httpv://www.youtube.com/watch?v=M-PJp_ChZMM