Шекспир да го духа! (Sorry!)

Да ме прощават феновете на албионския бард, ама Шекспир верно не е бил прав! Или поне вече не е актуален…

В смисъл, че неговото твърдение, че „целият свят е сцена“ трябва да се ъпдейтне (или ъпгрейдне) до по-съвременното:

ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е КРЪЧМА! И ТАЗИ КРЪЧМА (ПОНЕ ЗАСЕГА) СЕ НАРИЧА FACEBOOK.

Е па, не е ли така?! Така си е… Мога даже да се аргументирам. (Може да съм от Враца – ама и там знаеме сложни думи!).

Едно време в селската кръчма се е пиело и се е псувала властта. Вече сме едно Глобално село. А Глобалната Селска Кръчма за по-кратко се нарича Фейсбук. Вътре се пие само виртуална бира, но правителството и властта си се псуват съвсем реално. Нема лабаво!

Едно време, като се попрекали с „кръщаваното“ винце, в кръчмата са ставали и кавги или побои. Сега си мерим пишките, PageRank-овете и останалите ахилесови пети пак у Фейсбуко. На показ – пред всички! Или в някои тъмен ъгъл… ако сме от по-стеснителните…

Едно време лакърдиите и веселбите са ставали пак у кръчмата. Сега пък се хилим предимно във Фейса. Ама не на селския идиот – а на някой клип от „Тубата“. Такива са времената…

Всеизвестно е, че мъжете като ударим по две-три питиета (при някои ефекта се постига и само с половин) и ни идват разни мераци. Едно време – в кръчмите – са пощипвали сервитьорките отзад. Сега пишем на „Стената“ на някоя зафатна булка направо отпред. Или й намигаме в някой коментар…

Има си и предимства. Едно време в кръчмата е можело така да се натряскаш – че и родната ти майка да не може да те познае. Сега вече е друго. И да се удавиш от пиене – на снимката във FB все някой добър приятел ще те тагне. Колкото да те разпознаят – и майка ти, и гаджето. Пък ти после се оправяй…

Едно време, най-начетените люде и най-сладкодумните разказвачи са събирали най-много народ около масата си в кръчмата. Сега трупаме „приятели“ – около софрата във Facebook-а. И пак им разтягаме локуми…

Времената са такива. Модерни. Безконтактни. Виртуални…

И ако инките са били прави – през 2012-та година някой сигурно ще изобрети и виртуална ракия. И чак тогава светът ни ще свърши! Безвъзвратно…

Оня свят, който ти пари на гърлото… люти ти на очите… образува ти киселини в стомаха…

… ама поне е истински!

(Или поне беше…)

https://www.youtube.com/watch?v=9yYG0XLSv9M

ИЛЮСТРАЦИЯ: „В селската кръчма“ – Илия Бешков