Дзен и изкуството да бъдеш себе си
По примера на един любим автор, трябва да си призная в самото начало, че в днешната ми шътокуа няма да научите кой знае колко за дзен. Поне не в класическия смисъл…
Ако сте представител на която и да е религиозна група (включително и дзен) – не бързайте да се чувствате засегнати от думите ми! Не искам да обиждам ничия религия… но се иска доста непреднамереност, за да повярвате в добрите ми намерения. С които е постлан целия ми блог…
От друга страна – предварително съм наясно, че без коментари от „талибани“ няма да ми се размине. Но някои коментари (и хора) наистина не заслужават да им се дава енергия (внимание, време).
В крайна сметка, не съм длъжен да се обяснявам на никого. Не и в собствения си блог… 😉
Дзен…
Думата се носи като звън на далечна камбана в ясно лятно утро.
Дзен…
Дзен не е точно религия. Но ако трябваше да избирам – щях да кажа, че съм дзен будист. Наскоро си направих и подходяща прическа…
Поне по начина, по който аз разбирам Дзен, той би бил моят избор – пред всяка друга световна религия – защото:
- В Дзен никой не ми казва „Аз съм твоя Бог и дупе да ти е яко ако не правиш каквото ти наредя!“.
- Никой не смята, че е мой свещен дълг да изгоря или изколя всички, които вярват в други, различни от Дзен, религии.
- Няма дебела Дзен книга, която да твърди,че там – и само там – е написана Истината…
- Няма правила, които да спазвам безусловно и без много да умувам. Това ми дава свободата да мисля със собствената си глава…
- Грешките ми не се наказват. Защото всъщност няма грешки – всичко е само урок.
- Никой не ме сочи с пръст. Пръстът ми сочи към Луната, но може да си бъркам и в носа с него, ако това ми се иска…
- На всички статуи и статуетки Буда е усмихнат. Харесвам усмихнати богове…
- Бузките на Буда (и тройната му брадичка) сякаш ми казват: „Никой не е съвършен! Радвай се на живота без да мъчиш тялото си прекалено много!“.
- Никой не ми обещава Рай, но и не ме плаши с мъките на Ада. С две думи: ходи, където ти се иска! Свободата е важна. Повечето други богове са намусени диктатори, които не търпят възражения.
- Дзен признава егоизма. Щото всички отговори са в теб – а не в другите. (Там са и всички въпроси).
- В Дзен няма грехове. Но има просветление. Сатори…
А това, което най му обичам на Дзен будизма е, че няма противоречия.
То и как да има – като няма строги правила и канони?!
Ако ти се пие шампанско, докато нагъваш кебапчета – давай! И не слушай „правоверните“ – на тях им липсва фантазия!
И свобода…
… да бъдат просто себе си.
Дзен…
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Хехе! Готин поглед върху нещата. Мога само да кажа, че гледам на почти всичко по същия начин. Както си тръгнал (с прическата и целия струящ от теб позитивизъм), скоро може и да станеш духовен водач! 😀
Не знам защо, ама се сетих за Уен Вечно изненадания от книгите на Пратчет. Той имаше желязна философия за изненадата от всеки миг… :)))
Не ставам за духовен водач.
Най-малкото – упорито отказвам да прочета Пратчет!
И аз не знам що… 😉
„Уен размишлявал над природата на времето и прозрял, че Вселената се пресътворява наново миг подир миг. Затова разбрал, че всъщност няма минало, а единствено спомен за миналото. Щом примигнете, светът, който виждате, не е съществувал, когато клепачите ви са се притворили. Ето защо Уен рекъл, че единственото подобаващо състояние на ума е изненадата. А единственото подобаващо състояние на душата е радостта. Досега не сте зървали небето, което виждате сега. Съвършеният миг е настоящият. Радвайте се на това.“
Време ти е! Ти си си точно като за неговите книги. 🙂 Направо ти завиждам – още да не си чел нищо…
Накара ме да се замисля и наистина си е за завист 🙂 любопитно ми е как бих възприела книгите на Пратчет, ако сега ги прочета за първи път.
Подозрителен съм към автори с подозозрително висока плодовитост…зат’ва! 😉
Ето, Пърсиг има само две книги – ама какви!
Ти също си доста плодовит автор и извикваш определена доза подозрителност, но те четем 😉
добре казано 😉
Стига се инати, бе Плам, просто пробвай Пратчет
само това е достатъчно за духовен водач – отказва да се прекланя пред новите канони и закони наречени Прачет, Хари Потър и т.н : на всякакъв вид „музикален“, „литературен“ и всякакъв ….тоталитаризъм, претендиращ че е върхът на свободния и независим свят на свободните и независими хора (които си мислят, че виждат звездите, а не виждат по-далеч от върха на носа си)..
Някъде бях чела, че съзерцанието (вътрешно и външно), отвъд думите, е същността на дзен! Начинът, по който преживяваш опита си – положителен и негативен, умението да си „учиш уроците“ – да се променяш и да си останеш себе си …. Дзън, пардон Дзен 🙂
Успех по пътя ти към сатори ?
(Пожелавам го и на себе си!)
При мен количеството определено е за сметка на качеството… но просто сърце не ми дава да не занимавам света със себе си поне веднъж дневно! 😛
Дзен изглежда точно за мен и съвпада със житейската ми философия … без това цял живот си мисля да си обръсна главата 😀 И съм тренирал и Кунг – фу!
Хубава статия 🙂
„Преди просветлението носи вода и цепи дърва, след просветленето носи вода и цепи дърва.“
:))
От години съм в тази философия и не мога да опиша хармонията, в която се потапя психиката и тялото, когато се практикува /като мисъл и начин на живот/. Не, че при мен е толкова редовно /като професионални занимания/, но винаги, когато ми е напрегнато бягам в този свят! А всъщност ДЗЕН означава ПЪТ… Радвам се, че попаднах на съмишленици!
А това, което най му обичам на Дзен будизма е, че няма противоречия. Това е твои цитат.Прочети книгата на Р.Х.БЛАИСА ;;;МУМОНКАН и ще видиш ,че всеки един коан ,за да те накара да си размърдаш мозъка е създаден с противоречия.
На пръв поглед си прав…
Но на втори прочит…
Рано стани ,слънце погледни,купичка с ориз си вземи.после тръгни към планината,легни на земята,слушай как течи водата ,как шумят листата.После стани, пътя поеми, както в живота по шумът на листата посоката определи.