На тавана

Posted: февруари 13th, 2010 ˑ Filled under: Blog Challenge, Самиздат ˑ  15 Comments

ILOTM

НА ТАВАНА

Пазим

старите си снимки

и спомени

в стар куфар –

горе, на тавана –

за да бдят над нас.

Като ангели…

Крием

старите си чувства

(и несбъднати желания)

в дунапрена на едно детско мече.

Там горе – на тавана.

Треперим

от стъпките

на караконджулите,

които уж бродят

на тавана,

но сякаш стъпват

направо

в разтрепераните ни

души.

И ни е страх

не от скритото

на тавана,

а от онова,

което още

не сме открили

за себе си.

…

httpv://www.youtube.com/watch?v=xTysF1E4Ft0

…

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Няма други текстове по същата тема.

Етикети:

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...


15 Comments

  2. adin wrote:
    13.02.2010 в 10:16

    Харесва ми. Много.

    Отговор
  3. Божидар Костов wrote:
    13.02.2010 в 10:49

    аххх наистина е много добро. Браво на Вас г-н Петров 😉

    Отговор
  4. Деси Бошнакова wrote:
    13.02.2010 в 10:58

    И за поет те бива. Успех!

    Отговор
  5. muiiio wrote:
    13.02.2010 в 11:23

    Много хубаво!

    Отговор
  6. Нина Николаева wrote:
    13.02.2010 в 13:56

    На тавана скритото остава
    Докато открием скритото в душите.
    После всичко изхвърляме
    уплашени от сянката на своята душа.

    Отговор
  7. Антон Ранчев wrote:
    13.02.2010 в 14:37

    На тавана. Прашният, тъмен, миришещ на стари спомени таван. Бавно се качваш по скърцащата стълба. Спомените един по един завихрят танца си около теб. Неонова светлина осветява пътечката ти до стария скрин, скрина на мечтите ти. Отмяташ една по една. В гъстотата на тишината усещаш напора на мисълта си- не съм сам…не съм сам…имам приятели с които ще направя тази мечта реалност!

    Отговор
  8. Майк Рам wrote:
    13.02.2010 в 15:34

    Много е хубаво!
    Разчупваш традицията на разказите 🙂

    Отговор
  9. Петър Бояджиев wrote:
    13.02.2010 в 17:24

    Просто невероятно красиво. Музиката е……
    🙂

    Отговор
  10. Събина wrote:
    13.02.2010 в 18:04

    Много хубаво. 🙂 Малко тъжно, но хубаво. 🙂

    Отговор
  11. Василена Вълчанова wrote:
    14.02.2010 в 21:34

    Браво! Нямам какво да добавя. Чувствено, дълбоко, а и страхотна комбинация между текст и музика. Успех!

    Отговор
  12. sky_mender wrote:
    15.02.2010 в 14:43

    „за да бдят над нас.

    Като ангели…“

    Прелестно! Толкова зряло и дълбоко, а казано почти по детски наивно.

    Признавам си, към тази форма на словесно изразяване съм много пристрастна :).

    Отговор
  13. Асен Георгиев wrote:
    18.02.2010 в 15:46

    Супер.
    Така си представям нещата днес – кратко, ясно, изразително. Без излишества.
    Но въпреки това, мисля че можеше да бъде по-добре – да се постигне по-силно внушение.
    Любима част:
    Треперим

    от стъпките

    на караконджулите,

    които уж бродят

    на тавана,

    но сякаш стъпват

    направо

    в разтрепераните ни

    души.

    Отговор
  14. Венета wrote:
    19.02.2010 в 7:54

    Много е красиво 🙂 благодаря ти! Добро съчетание с клипчето.

    Отговор
  15. Valeria wrote:
    27.02.2010 в 16:35

    Но наистина, какво сме ние без нашите спомени -прашни, но живи, понякога изгарящи сърцата ни-говорещи, че можеше и иначе да бъде…

    Отговор

Вашият коментар