На тавана

 I LIVED ON THE MOON

ILOTM

НА ТАВАНА

Пазим

старите си снимки

и спомени

в стар куфар –

горе, на тавана –

за да бдят над нас.

Като ангели…

Крием

старите си чувства

(и несбъднати желания)

в дунапрена на едно детско мече.

Там горе – на тавана.

Треперим

от стъпките

на караконджулите,

които уж бродят

на тавана,

но сякаш стъпват

направо

в разтрепераните ни

души.

И ни е страх

не от скритото

на тавана,

а от онова,

което още

не сме открили

за себе си.

httpv://www.youtube.com/watch?v=xTysF1E4Ft0

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags:

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

15 коментара за “На тавана”

  1. adin каза:

    Харесва ми. Много.

  2. аххх наистина е много добро. Браво на Вас г-н Петров 😉

  3. И за поет те бива. Успех!

  4. muiiio каза:

    Много хубаво!

  5. На тавана скритото остава
    Докато открием скритото в душите.
    После всичко изхвърляме
    уплашени от сянката на своята душа.

  6. На тавана. Прашният, тъмен, миришещ на стари спомени таван. Бавно се качваш по скърцащата стълба. Спомените един по един завихрят танца си около теб. Неонова светлина осветява пътечката ти до стария скрин, скрина на мечтите ти. Отмяташ една по една. В гъстотата на тишината усещаш напора на мисълта си- не съм сам…не съм сам…имам приятели с които ще направя тази мечта реалност!

  7. Майк Рам каза:

    Много е хубаво!
    Разчупваш традицията на разказите 🙂

  8. Просто невероятно красиво. Музиката е……
    🙂

  9. Събина каза:

    Много хубаво. 🙂 Малко тъжно, но хубаво. 🙂

  10. Браво! Нямам какво да добавя. Чувствено, дълбоко, а и страхотна комбинация между текст и музика. Успех!

  11. sky_mender каза:

    „за да бдят над нас.

    Като ангели…“

    Прелестно! Толкова зряло и дълбоко, а казано почти по детски наивно.

    Признавам си, към тази форма на словесно изразяване съм много пристрастна :).

  12. Асен Георгиев каза:

    Супер.
    Така си представям нещата днес – кратко, ясно, изразително. Без излишества.
    Но въпреки това, мисля че можеше да бъде по-добре – да се постигне по-силно внушение.
    Любима част:
    Треперим

    от стъпките

    на караконджулите,

    които уж бродят

    на тавана,

    но сякаш стъпват

    направо

    в разтрепераните ни

    души.

  13. Венета каза:

    Много е красиво 🙂 благодаря ти! Добро съчетание с клипчето.

  14. Valeria каза:

    Но наистина, какво сме ние без нашите спомени -прашни, но живи, понякога изгарящи сърцата ни-говорещи, че можеше и иначе да бъде…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes