IncomeEDU Live Webinar

John Coutis – малкият човек с голямо сърце

 

John Coutis е австралиец с гръцки корени (по бащина линия). Но това не е първото, което ще ви се набие на очи когато го срещнете. Видът му може направо да ви стресне, особено ако не срещате всеки ден хора, чиято долна половина на тялото… липсва напълно.

Аз видях за първи път Джон преди по-малко от седмица – той беше един от лекторите на тридневния National Achievers Congress в Лондон. И си заслужаваше да съм на това събитие дори и заради това, което сподели с всички нас Джон Кутис в рамките на близо час и половина. Такива неща не се забравят…

Когато този необикновен човек се появи на сцената – „яхнал“ един скейтборд, чрез който се придвижваше, бутайки се с ръце – в залата настана необикновена тишина. И тишината ставаше все по-неловка, докато странното същество, все така само с помощта на ръцете си – защото той просто НЯМАШЕ КРАКА – се покачи на един стол, а от там пъргаво скочи върху масата и „седна“. От далеч изглеждаше напълно като човек, който е седнал зад масата и се вижда само горната половина на тялото му. Но Джон просто нямаше долна половина…

И докато всички ние все още не смеехме дори да си поемем въздух от изненадващия външен вид на поредния лектор, Джон пръв наруши тягостната тишина:

„Вече виждате какъв е моя недъг – а какъв е вашия?!“.

Въпросът му разцепи тишината като пистолетен изстрел и ни накара да подскочим.

Последва нещо, за което просто не бяхме подготвени. Джон показа една пластмасова бутилка – като тези, в които се дава вода или мляко на бебетата – и ни обясни, че това не е просто бутилка. А е точния размер, точната големина на неговото обезобразено телце – когато се е родил преди 41 години.

„Когато другите семейства се сдобиват с ново бебе, те получават цветя и подаръци. Когато аз съм се родил, моите родители трябвало да ми намерят дрехи, за да ме погребат – никой не очаквал да оцелея повече от няколко часа. Баща ми успял да намери само дрешки… от някаква детска кукла – толкова „голям“ съм бил тогава. И една кутия от обувки – вместо ковчег“.

Докторите казали на родителите му, че няма да оцелее и 24 часа.

На другия ден им казали, че няма да оцелее и седмица.

На другата седмица били сигурни, че не му остава и месец.

После твърдели, че ще живее най-много година.

Но не познали нито веднъж…

След това Джон продължи с разказа си за необикновения си живот. Живот, в който е имало ужасяващи епизоди на човешка жестокост.

(Още първия ден в училище някакви хулигани завързали ръцете зад гърба му, залепили устата му с лепенка и го хвърлили в една кофа за боклук. А после я подпалили… В последния миг една учителка успяла да го измъкне от пламъците с цената на собствената си рокля, която се подпалила. Друго забавление на някои от съучениците му било да обсипят пода около чина му с кабърчета. Защото знаели, че той се придвижва само на ръце…)

И точно когато ти идва да заплачеш от цялата тази жестокост, несправедливост и нерадостна съдба – Джон изстрелваше поредната си шега, от която залата просто прихваше от смях. Не съм срещал досега през живота си човек с толкова мощно и толкова необикновено чувство за хумор! Сълзите ни бяха от смях. Постоянно…

Това, което всъщност беше истинското послание на Джон Кутис е, че всеки от нас се изправя пред много трудности и препятствия в собствения си живот. Но те не са непреодолими. Не са по-сили от жаждата ни за живот. Не е задължително да се предадем, да се откажем, да спрем да се борим…

„Винаги ще има някой, който ще е по-добре от теб – но и винаги ще има хора, които са много по-зле от теб!“, това ни каза Джон тогава.

И важното е не да се сравняваме или състезаваме с другите – а да бъдем по-добри и по-силни от самите себе си.

И това не бяха просто красиви думи. Пред нас стоеше… всъщност седеше… един невероятно силен човек, който беше доказвал правотата на тези думи през целия си нелек живот.

В сайта на Джон пише, че той е inspirational speaker (вдъхновяващ оратор). Обикновено, терминът е motivational speaker (мотивационен оратор). В същия сайт е обяснено и защо Джон е избрал за себе си различна титла:

„Мотивацията трае десетина минути… а вдъхновението е за цял живот!“.

Ако седите по 10-12 часа в една зала в продължение на цели три дни – и особено ако сте с моето тегло и моите неудобни официални обувки – няма начин да не ви заболят краката. Или колената…

След срещата ми с Джон Кутис не посмях да се оплача от болката в краката ми нито веднъж. Защото осъзнах, че поне имам крака…

Осъзнах и друго – че наистина неговия недъг се вижда отдалеч. А всеки от нас има скрити недъзи и недостатъци. Понякога скрити толкова надълбоко, че самите ние трудно ги забелязваме…

Дано историята на Джон Кутис да ви е вдъхновила и да ви е накарала да се замислите!

В крайна сметка, това е и смисъла на неговия необикновен живот…

httpv://www.youtube.com/watch?v=CS01d4GT6Vk

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

9 коментара за “John Coutis – малкият човек с голямо сърце”

  1. Blogatstvo.com News: John Coutis – малкият човек с голямо сърце http://is.gd/cSvFl

  2. Tania Jordanova каза:

    Има такива хора ,които не с думите си , а с живота си ни мотивират,и когато се изправят пред нас със цялото величие на духа си разбираме , за колко незначителни и преходни неща са нашите тревоги….Техният живот е борба всеки миг.
    Винаги зад такива хора стоят други,онези които ги обичат и подкрепят във всеки момент от живота им,и които им обясняват тяхнота различност като част от пъзела на живота-на тях им е още по-трудно.
    Когато чета или слушам за такива истории винаги се разплаквам.

  3. Благодаря ти, че с тази статия ни направи съпричастни с това незабравимо преживяване – вдъхновяване, за цял живот!

  4. Честно казано… дори ми е трудно да пиша. Не знам кое ме порази повече – човешкият дух или човешката жестокост. А може би това, че силата на човешкия дух е способна да преодолее и най-нечуваната жестокост… Усещам буцата в гърлото си. Емоцията е много силна в такива моменти. Дори замъглява съзнанието. И се опитвам с чувство за хумор да го преодолея. А то се роди, Плами, от това, че усещаш краката си (макар и с болката в тях). Просто ме подсети за един виц: Ако се събудиш след 50 и нищо не те боли – значи си умрял. А всъщност нас ни боли именно от скритите недостатъци – най-често. Защото с тях оставаме насаме и ако не съумеем да ги променим, могат да ни погубят. Благодаря ти, че с този „удар с чук по главата“ ни подсети, че повечето от нас са родени нормални, но оставят много плевели да избуят в главите ненормално големи… Един познат казваше, че едно от трите гибелни неща за човека са паразитите в главата (негативните мисли). И ако този вдъхновяващ лектор е станал такъв въпреки рождените си размери… какво ли биха могли да постигнат родените с нормален вид, ако имаха и неговата сила, вяра, дух, мотивация, желание, вдъхновение… Я да вземем да се позамислим… И още веднъж, Плами, благодаря, че ни направи съпричастни с това свое преживяване.

  5. Valeria каза:

    Срещата с този нвероятен дух , която ни даряваш Пламене е дълбоко затрогваща., наистина. Колко невероятно ще звучат ншите оплаквания,макар в много случаи сми да сме предизвикали причините за страданията си. Помагаш ни да се замисляме над нещата,които ни се случват и да се променяме. Имах тъжният случай да видя подобни недъзи у деца , преди много време в Ортопедичната болница в Хавана. Няма да се учудите ако споделя, че хората там по степен на съзнание и поведение ни превъзхождат. Те предоставяха условия, за да се чувствуват тези деца, като всички останали-не ги деляха . За пореден път Пламене-моите адмирации.

  6. Galya каза:

    Т.н. нормални хора затънали в рутината на ежедевието и забравата, сме загубили отговора на въпроса „Защо сме на този свят?“. Къде е нежността, добротата и толерантността в ежедневието, къде са каузите и примерите, с които възпитаваме децата си, къде пилеем енергията си, защо играем в чужди пиеси роли и куп такива въпроси.И колкото повече си задаваме трудни въпроси с толкова се приближаваме до отговорите и до промяната, която идва бавно, но идва. Нека всеки да даде своята малка съпричасност за бъдещето ни!

  7. iseto каза:

    Чудесна вдъхновяваща статия и чудесни коментари! Благодаря!

  8. Румяна каза:

    Има неща, които са извън капацитетът ми на възприятие. Този човек е невероятен. Волята му е направо сюреалистична. Човешката жестокост към различието е другото, което наистина не мога да проумея:(

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes