-
Толкова ме е срам…
Срам ме е. Този път наистина ме е срам… Преди малко прочетох едно писмо. Попаднах на него почти случайно. Но за пореден път се убедих, че няма случайни неща на този свят. (На Онзи пък – хептен!). От какво точно ме е срам ли? Ами… от собствената ми простотия… (Чувствам се прост като боб. И […]
-
Позорът и поражението
Казано накратко, в третата седмица от Проектът „П“ претърпях пълен провал. Не изпълних нито една от двете задачи, които трябваше да изпълня. Факт… и то доста срамен. Логично би било сега да си скубя косите и да се червя – пред вас, но най-вече пред хората, на които съм дал дума да изпълня поетите ангажименти. […]
-
„П“ като „Промяна“
Много хора не вярват в промяната. Аз още не съм загубил надежда. Съвсем… Не исках да пиша за това. Накараха ме. Едни хора. Досега съм им вярвал – ще им повярвам и този път. Та ще пиша – за това. А това е моят проект за промяна. Не рязка, постепенна… но и постоянна. Няма да […]
-
Колорадски бръмбар в мравуняка
Нямам търпение да дойде 31-ви декември, 2013 година. По-точно – да стане 23.55 часа. И да пусна телевизора… Щото – след всичката врява, дето се вдигна покрай (вече) миналогодишната поздравителна реч на ухилената до уши личност от снимката (някои го наричат Президент, но мен ме е срам да го кажа в прав текст) – след […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS