самота

Ако има един-едничък универсален талант – не само за нас, българите, но за всеки един възрастен на планетата – това щеше да е умението на всеки от нас да каже на всеки друг от нас: „Това не се прави така – а иначе!“. Включително и на Господ. (Всъщност… най-вече на […]

Ако бях Господ…

 във Искрено и (едно)лично от
По времето когато все още бях ерген имаше два празника, които истински ме подлудяваха – Коледа и Свети Валентин. Толкова ме подлудяваха, че даже веднъж – беше малко преди Коледата когато за втори път бях тръгнал да ставам „софиянец“ – влязох в едно софийско кино  (някогашното „Глория палас“) без да […]

Самотни на Св. Валентин?

 във Искрено и (едно)лично от
18
Днешната ми публикация може да ви се стори доста странна. Това е защото е написана по специален повод и за един специален човек. Но съм сигурен, че това, което ще кажа на този специален приятел, може да докосне и вашите сърца. Или поне си струва да опитам… 😉 Мислиш си, […]

Не си само ти!

 във Успехология от
10
Шибано време! Шибан живот! И т.н. Шибането, като процес, предполага изблик на много емоция. Отрицателна. Ама ние вече сме обезчуствени. Обезболени. В транс… Такова е времето… Динамично. Няма време за глезотии… То и време няма – все трябва да бързаш за някъде. Без часовник, без алармата на модерният джиесем си […]

Още един дъждовен ден в Рая

 във Искрено и (едно)лично от
31
Един човек всеки ден излизал на балкона на дома си, за да пуши. На няколко метра от него – на терасата на отсрещната кооперация – винаги имало едно сибирско хъски. Кучето винаги започвало да лае по човека, когато той си запалвал цигарата и дълго време човекът си мислел, че това […]

Притча за хъскито

 във Личностно израстване от