поука

Хубавите истории нямат нужда от обясняване. Тази е точно от този тип. Попаднах на нея докато се опитвах да намеря подходящ виц за фотографи - исках да "намигна" на приятел, който в момента кара курс по фотография и е много въодушевен от това. После си казах, че историята е поучителна и за тези, които са се отдали на кулинарното изкуство. Имам и такива приятели. (Не са много на брой, но пък са повече от качествени...) В крайна сметка, реших, че историята е толкова добра, че си заслужава да я споделя със всеки от вас. А кой какво ще си вземе от нея - това вече не е моя работа...

Притча за фотографа и главния готвач

 във Блогатство от
2
Срам ме е. Този път наистина ме е срам… Преди малко прочетох едно писмо. Попаднах на него почти случайно. Но за пореден път се убедих, че няма случайни неща на този свят. (На Онзи пък – хептен!). От какво точно ме е срам ли? Ами… от собствената ми простотия… (Чувствам […]

Толкова ме е срам…

 във Искрено и (едно)лично от
6
Тази история е на пръв поглед банална. Като повечето неща, които са прекалено важни, за да не бъдат замаскирани като клишета… Разказа ми я една приятелка (добре де – изпрати ми я по е-мейл). В труден за мен момент… Може и да ви се стори безинтересна и скучна. Ежедневна. Измислена… […]

История с бисквитки… и още нещо

 във Духовно блогатство от
8
Това е една от историите, които може би вече сте срещали някъде във виртуалното пространство. Или някой ви я изпратил по е-мейл. Но въпреки това – не е поредната „градска легенда“. Краткото ми проучване показа, че всъщност историята е истинска. Макар и доста поукрасена… Доктор Науърд Кели наистина е съществувал. […]

Доброта и чаша мляко

 във Блогатство от
6
Научих тази история от една проповед по телевизията. Но в нея въобще не става дума за религия – въпреки, че формално се разказва за разликата между Ада и Рая. Сама по себе си, тази притча е достатъчно силна и въздействаща – затова и този път просто ще я преразкажа и […]

Притча с пръчици за хранене

 във Духовно блогатство от