Здравей, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…

Защо истината боли

Ние си знаем. Всичко.
И въпреки това, понякога имаме нужда да го чуем.
От някой друг.

Толкова си можем…

„И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките. Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене и веселие… (Всъщност, хапнахме и пийнахме ПРЕДИ мача – и то с настроение. Не вярвахме, […]

Иска ми се да вярвам…

Иска ми се да вярвам, че всичко ще бъде наред… Иска ми се да вярвам, че няма да я боли. Много… Иска ми се да вярвам, че всичките ми притеснения ще са напразни. (Сигурно е нормално в такива моменти човек да си мисли за най-лошото). Иска ми се да не съм толкова уязвим. Но съм… […]

Сантиментално

Песента е леко старомодна. Също като мен. Но няма как да е иначе… Песента е доста мелодраматична. Съвсем като мен. Но поне се опитвам да се променя… Песента е наивна. Няма да се повтарям като кого… Разумът не си пада по такива песни. Аз пък не си падам много-много по разумните неща. И въпреки, че […]