
Между първата и последната снимка в тази публикация има немалка разлика. А за моят син - това е почти целия му досегашен живот.
Днес става на 17. И въпреки, че е клише - на мен наистина ми се струва все едно е било вчера времето когато го носех на ръце и го подхвърлях във въздуха, за да чуя щастливия му смях. Но само така ми се струва...