IncomeEDU Live Webinar

Какво мога да направя?!

 ЛИЧНАТА (Р)ЕВОЛЮЦИЯ – ДЪЛГ НА ВСЯКА ЛИЧНОСТ

Свободата да избереш...свободатаНа третият ден от новата година имам един неудобен въпрос към вас: „Колко от новогодишните обещания вече са нарушени или забравени?“.

А са минали по-малко и от три дни от онзи вълнуващ момент, в който вярвахте, че можете да промените живота си…

А онзи глас с пресипнал баритон продължава да ви нашепва: „Това са глупости! Човек не може да се промени! Животът е гаден, тежък и изнурителен – не се лишавай сам от малките му радости!“. А наоколо замирисва на сяра…

И гласът ни пречупва. Толкова е изкушаващо (а и облекчаващо) да му повярваме. Да се примирим със сегашния си образ и да се откажем да искаме да сме нещо повече…

В крайна сметка – ние сме слаби. Ние сме просто хора. Какво можем да направим?! Животът наистина е…

Фъшкии от бик! С този израз англоговорящите изразяват мнението си по определени въпроси, за които нашенският еквивалент е малко по-аеродинамичен: „На баба ти хвърчилото!“.

Да, безспорно днес е по-лесно да се поддадем на изкушенията и да не променяме нищо от досегашния си живот. Нищо, че само преди няколко дни сами сме решили, че нещо все пак трябва да се промени…

Но това лесно, след време ще ни докара много трудности. А може и вече да го е сторило…

Това лесно ще ни донесе мимолетни удоволствия – но и дълготрайни угризения, а също и прогресираща загуба на самоуважение и сила за живот.

И няма значение колко дълго сме опитвали – 1, 2 или 20 години. Няма значение колко пъти сме се проваляли досега – 20 или 200 пъти (нали помните „рекордьорът“ Едисън – 10 000 „неуспешни“ опита преди да открие точното вещество, от което да направи жичката на електрическата крушка!).

Единственото, което наистина има значение е дали наистина искаме да се предадем – или ще намерим в себе си сили да продължим битката.

А някой ден можем дори да спечелим войната.

Или да разберем, че това не е било война, а пътуване – към по-доброто Аз. Към онази „ъпгрейдната“ версия на самите себе си, която сме заслужили с цената на стотиците „лишения“ от псевдо-удоволствията, които са ни дърпали надолу… към блатото на посредствеността…

Днес е само третият ден от новата 2010 година.

Остават ни само още 362 битки…

Не „за Родину“ и не „за Сталину“ – единствено и само за себе си.

Но това не е егоизъм.

А свещен дълг…

Освен ако не предпочитате да се завърнете в стадото на мрънкащите, които винаги имат удобни оправдания за собствената си безотговорност.

За всеки влак си има пътници. А всяко стадо има черни овце… които някой ден може пък да се превърнат в… бели лебеди. Бивши грозни патета…

Всеки решава това уравнение сам.

Днес е твой ред…

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

10 коментара за “Какво мога да направя?!”

  1. Саша_87 каза:

    За всеки влак си има пътници. А всяко стадо има черни овце… които някой ден може пък да се превърнат в… бели лебеди. Бивши грозни патетa…

    Mnogo krasivo kazano:)

  2. икони каза:

    Остава да стоим със скръстени ръце и да видим какво ще ни донесе кризата

  3. Васил Христов каза:

    Животът ми щеше да продължи постарому с вечните мимолетни обещания,които си давах в продължение на две години,ако преди няколко дни не бях попаднал в този блог.Бях в дълбок емоционален упадък.Разбирам,че до сега съм гледал на всичко с широко затворени очи.А за моите двадесет години на на гости на този свят това щеше да бъде последвано от тотален крах както в емоционален ,така и в лисчностен план. По-ентусиазиран съм отвсякога(и наистина желая да го запазя това чувство,защото наистина вярвам и го желая)!Време е!Време е да подредим парченцата,разбъркани от ХАОСА,организирал си карнавал в душите ни.Време е да преодолеем отчаянието,което като една черна дупка ,поглъща всеки лъч светлина опитваща се да премине през него.Нека се опитаме да привличаме повече позитивизмите,защото един от най-силните закони в природата е “ Законът за привличането „.
    Г-н Пламен Петров не ни показва нещо ново.По-скоро с житейските си мъдрости ни припомня някои истини,които винаги сме знаели,че съществуват,но не сме ги осъзнавали и сме ги таили дълбоко заровени в себе си страхувайки се да ги извадим на яве.Аз намерих своят учител.Благодарен съм ви Г-н Петров.

  4. Валина каза:

    Има и по-тежки случаи от този на Васил Христов – не две, а 10 пъти по толкова години съм повторяла ритуала по Новогодишните обещания за промяна (към по-добро, естествено) и бързото им изоставяне поради липса на воля. Пламен го е казал чудесно – мимолетните удоволствия са съпроводени с „дълготрайни угризения, а също и прогресираща загуба на самоуважение и сила за живот.“ Но най-доброто е накрая – не бива да се отказваме да опитваме. Защото никога не е късно. Успех на всички в стремежа към промяна!

    • Васил Христов каза:

      Едисон е направил 10 000 опита, докато изобрети крушката.Много сте права да в думите си “ не бива да се отказваме да опитваме“-докато съществуваш все още има надежда и време все ще се намери 🙂 …

  5. Ин каза:

    Докато се превърне в лебед грозното патенце е пляскало доста във водата 🙂 Успех с вълните 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes