Полезни ли са семинарите?

С присъщата си скромност, ще прогнозирам смело, че настоящата публикация ще стане настолно четиво за всеки, който се колебае дали да посети който и да е семинар. Както и към всички настоящи и бъдещи организатори на всякакви семинари, лекции, обучения, уъркшопи, трейнинги… и други подобни прояви с образователна или чисто комерсиална цел.

В недалечното минало имаше суша за такива събития. В наши дни май вече има наводнение…

Истина е, че преди само четяхме книгите (повечето – даже непреведени) на най-различни гурута по личностно развитие, маркетинг и продажби, духовна извисеност… и какво ли още не. А днес те вече сами ни идват на крака. И правят пищни семинари – в големи зали, задължително с VIP-сектор, със симултанен превод (английско-говорящите у нас винаги са били много повече от английско-разбиращите), сесия за снимки и автографи и всички останали екстри.

Да, ама тези семинари струват скъпо. (Чуждестранните гурута си имат тарифа, освен това им се плащат самолетните билети – първа класа – както и престоя в петзвезден хотел и други благини). А българинът пари за знанье дава трудно. За разлика от бюджета ни за теферич, рахат и кеф… който е почти неограничен… но това май е друга тема…

Освен това, ние сме народ, дето развива тарикатлъка си вече цели 13 века – а по нашите географски ширини именно тарикатлъка се брои и за акъл. А акъл не обичаме никой да ни дава… камо ли срещу трицифрена сума за 3-4 часа мохабет…

Не. Нямам намерение – нито пък интерес – да прокарвам идеята, че народа ни е тъп и деградирал. Свийте байряците и дишайте дълбоко!

Скромното ми мнение по въпроса е, че националните черти със сигурност оказват някакво влияние – но в никакъв случай не са определящи. Или поне не би трябвало да са…

Защото присъствието и участието на който и да е семинар не е национален избор. А личен…

И тук наистина става въпрос за личностно развитие. За което тези събития БИХА МОГЛИ да са предпоставка… но не е задължително.

Ще обясня и защо. С уговорката, че визирам наистина стойностните семинари и прояви на известни и уважавани по цял свят имена – а не сказките на родни ментета и пенсионери с излишък на свободно време. (Държа да уточня, че предишното ми изречение не поставя ВСИЧКИ български лектори в един кюп, нито пък намеква за някаква възрастова дискриминация… но вие, все пак, плюйте на воля – сега ви е паднало!).

Та на въпроса. Дали са полезни семинарите…

Циниците веднага биха казали, че са полезни – но само за организаторите им. Щото намират достатъчно лапнишарани, за да натрупат тлъсти пачки и да им промият мозъците с чешмяна вода…

Бих казал, че подобно становище (освен, че е доста разпространено) е не само цинично – но и невярно. Имам удоволствието да познавам по-отблизо немалко от организаторите на подобни прояви. И „от извора“ знам, че много често организирането на такова събитие не само, че не ти носи печалба, но може и да те доведе до фалит.

В най-добрият случай си покриваш разходите и можеш да платиш на персонала, който се грижи за добруването на гостите на събитието. (Вместо да мобилизираш цялата рода за целта – за да ти бачка за едното потупване по рамото).

Да са живи и здрави спонсорите! Щото, колкото и да ни е безинтересна задължителната част с „Нека да благодарим на…“, истината е, че без чичкопаричковците такива събития или въобще нямаше да има – или щяха наистина да струват майка си и баща си. Барабар с дечурлигата… (Ходил съм на такива семинари и в чужбина – и знам колко струва да чуеш същите неща от същите хора… но да платиш във валута).

Толкова за циниците. Сега да видим дали има и друга гледна точка.

Има – на моите любимци: позитивните лузъри.

Позитивният лузър харчи средно на година такъв сериозен бюджет за всякакви семинари и трейнинги, какъвто един уважаващ себе си перничанин не би могъл да изпие и за цяла седмица в местния гараж с пластмасови маси на тротоара.

Освен  това, позитивния лузър винаги е доволен като швейцарска крава – от чутото и видяното на семинара. (А дори и да не е – пак ще ви каже, че е било „направо супер“. Щото иначе ще излезе, че се е минал и си е дал паричките за тоя дето духа… и тук не визирам въобще Азис).

Но тук имаме един проблем. И двете гореописани становища са малко крайни. А всеки, който е виждал два щедро разтворени женски крака, знае много добре, че истината винаги е по средата. А не в крайностите…

Златната среда, в случая, означава следното: дали един семинар ще е полезен или не – зависи само от теб.

Пак ще поясня. С леко литературно отклонение…

Представете си, че сте в джунглите на Амазонка и току-що сте срещнали милото племе чукчарукча. (Няма смисъл да тормозите Google – такова племе не съществува! Измислих си го…).

И понеже индианците са много гостоприемни (което няма нищо общо с това, че индианките още не са открили чудесата на Уондърбра), вие решавате да им подарите в замяна един чисто нов… микроскоп. (Може и да е лаптоп, смартфон или някаква друга джаджа – но в никакъв случай не и вибратора на жена ви! Може да й потрябва… току-виж сте попаднали на човекоядци…).

Вие самите много добре знаете за какво би трябвало да се използва този микроскоп. (Както и вибратора на жена ви… но да не се отплесваме). Но чукчарукчите най-вероятно ще го ползват за да си чупят с него кокосовите орехи. Или главите…

Ами… същото е и със семинарите.

Ако един човек не е „дорасъл“ за това, което ще чуе и ще види – за него този семинар ще е като микроскопа за чукчарукчите.

Но и обратното е в сила. Ако „почвата“ вече е разорана и подготвена за „посев“ – дори една-едничка идея от този семинар може да превърне живота ни от бреме, в чудо!

Разбира се, последното важи само ако сме търпеливи след посяването да я поливаме редовно. И да я прекопаваме и плевим – колкото и да ни се прави нещо много по-приятно.

Същото е и ако (само) четем книги или сайтове за здравословен живот, примерно. Но си оставаме единствено с четенето – и не прилагаме нищо от тези знания в ежедневието си. Примери като този – бол. („Бол“ е числото, което е с половин единица по-голямо от „гугъл“).

Заключение: несериозно и неетично е да лепим етикети „Не струва!“ и „Пълни глупости!“ – на което и да е събитие. (Особено пък ПРЕДИ да сме го посетили лично).

Единственото, което наистина има значение е дали АЗ ще мога да извлека най-доброто от този семинар за самия мен.

А това зависи само от… познайте от кого?! 😉

httpv://www.youtube.com/watch?v=Re3INULLntg

СНИМКА: The Independent