Настоящите ми размисли могат да бъдат приети и като 10 рецепти срещу хейтъри. Но само ако не сте оперирани от чувство за хумор! 😉
Иначе – най-добре е да не четете тази публикация. Нито който и да е друг мой авторски текст в този блог…
Приемете всичко с усмивка – този текст, този блог, живота… и дори самите хейтъри. 🙂
Вдъхновението за днешната си проява на графоманство получих от една критична забележка относно съботната ни ILG презентация. Признавам си, че първоначално въпросния коментар ме ядоса. Но после си припомних мъдростта на Урсула Ле Гуин: „Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина!“. И реших да потърся зрънцето добро в цялата тази история. И мисля, че го открих…
Ние, хората, сме свикнали да лепим етикети на всичко и всеки. Може би такава е човешката ни природа – поне на тези от нас, които предпочитат този начин, защото другият е по-труден. По-трудният начин – но и по-достойният – е първо да прочетеш книгата (ама цялата – не само първите 5-6 страници!) и чак тогава да споделиш дали струва или не струва…
Един такъв етикет, например, е „пирамида“. Но не за това ще говоря днес. Темата ми е за друг – още по-модерен – етикет: хейтър.
Има немалко определения или дефиниции за хейтър. Според горния линк, това е „човек, който просто не може да се радва на чуждите успехи“. Тъжна история…
Има и още по-зловещи описания на това явление. Например:
Всяко човешко действие под слънцето има някакъв мотив и преследва някаква цел. Мотивът на хейтърите е ясен. Те са вбесени от недостатъците на чекиджийската си реалност, затова си го изкарват на другите. Но какво целят? Дори хейтърите преследват някаква цел. Подобно на вампирите, те целят да се нахранят с теб и после да те превърнат в един от тях. Омразата, с която ще им отговориш, е тяхната най-голямата награда. Те ще влизат отново и отново в местата, където са посели семената на ненавистта, тръпнещи в очакване да видят какъв плод е дала тя. И ако ти, бидейки съвсем неподготвен, вземеш, че им се вържеш на акъла, хейтърите триумфират. Продължават да те затрупват с нападки и вулгарни обиди, докато не отровят душата ти напълно и докато не те превърнат в един от тях.
Откъс от „Нещастието да си хейтър“ в Писателският блог на Тишо
Както казах в самото начало, не е задължително да гледате на хейтърите чак толкова сериозно. Затова още веднъж ви приканвам да прочетете с чувство за хумор следните съвети относно явлението „хейтър“:
- И хейтърите са хора. Истина е – всеки човек има лоши дни. От ония, за които казваме, че сме станали нагоре с… определена част от тялото. Понякога и най-добрите хора казват неща, за които по-късно съжаляват. На всекиго се случва… няма начин да не се е случвало и на вас самите. Затова – опитайте се не да лепвате поредния етикет на някого, а просто да му дадете време да осъзнае сам грешката си. Ако сте достатъчно търпеливи – този човек може да ви покаже и добрата си страна. Всеки има и такава… 🙂
- Малките дози не са опасни. Няма човек, който да не е проявявал никога някаква, поне лека, форма на омраза към нещо. Ако не точно омраза – тогава поне някоя от нейните сестри и братовчедки: неприязън, капризност, цупене, тропане с крак и претенциозност. Това също е човешко. Но борбата със собствените ни прояви на такава „човещина“ ни извисяват. Бъдете възвишени и оставете най-тежките прояви на хейтърство на професионалните психиатри! 😉
- Омразата е маска. Зад злобата и омразата много често се крие нещо друго. Това може да бъде страх (не напразно повечето хейтърски коментари са анонимни). Може да бъде и неуспешен опит да прикрием комплекса си за малоценност, завистта си, ниската си самооценка и т.н. Но може да бъде и спасителен крясък, с който несъзнателно показваме, че отчаяно се нуждаем от (повече) любов и топлина в живота си…
- Не си го слагайте прекалено присърце! Всеизвестно е, че повечето клишета са верни. Едно от най-верните е, че никой не може да ви нарани ако вие самите не му позволите! Тогава – просто не позволявайте на някой, който е в лошо настроение да развали и вашето! (Ако не за друго – помислете си колко ще се ядоса хейтъра ако разбере, че не ви е накривил шапката!) 😀
- Потърсете скрития урок! Всичко в този живот е просто един урок. Когато някой ви критикува – и вие смятате, че критиката е изключително несправедлива или направо злобна – това също е урок. Понякога (както в моя конкретен случай с „пирамидата“), човекът просто не е доразбрал нещата или има нужда от повече информация. Вместо да се ядосвате – вижте дали не можете да извлечете нещо положително от цялата история. Аз го сторих… 😉
- Никой не мрази сивите хора. Хората, които нямат собствено мнение, никога не биват критикувани заради мнението си. Тези, които нямат блог – не получават хейтърски коментари. Схващате накъде бия, нали?! 😉
- Гледайте на себе си през собствените си очи! Да се поддадете на чуждия гняв означава, че чуждото мнение за вас стои по-високо от собствената ви самооценка. Никога не можете да угодите на всички! Каквото и да правите – все някой ще е недоволен от нещо и ще ви критикува. Но ако знаете, че съвестта ви е чиста, всичко друго е на второ – или по-скоро на 102-ро – място. Ако знаете, че сте прави – нека другите да пикаят газ. Това си е само за тяхна сметка…
- Целта оправдава и несгодите. Няма кауза, идея или благородна цел, която да не е трън в очите на лошите хора. Или на глупавите… Затова понякога критиката е само доказателство, че сте на прав път. И не трябва да се отклонявате от него, защото точно това може да бъде и целта на самите хейтъри. Както се казва: „Кучетата си лаят – керванът си върви!“. 🙂
- Яжте редовно чесън! Вампирите мразят миризмата на чесън. Хейтърите пък мразят всичко. Но особено много мразят щастливите и успели хора. Вашият „чесън“ против тях е да намирате поводи за щастие и за усмивки във всяко нещо в ежедневието си. Колкото повече – толкова по-добре! Този съвет не е мой, а на един Мечо. Който никак не е Кух… 😉
- Махнете с ръка и продължете напред! Да обръщате (прекалено) внимание на проявите на хейтърство би било прекалено разточителство на нерви и време. Пазете си нервите и си ценете времето! Отдайте силите, времето и вниманието си на идеите, каузите и хората, които наистина го заслужават! Оставете мразещите да се самоизяждат – рано или късно те сами ще си докарат стомашна или „мозъчна“ язва. Но това въобще не е ваш проблем.
А животът е толкова прекрасен! 🙂
снимка: Eric J. Gustafson
Полезни връзки:
Хейтърски манифест от Бодливата крава
Аз съм хейтърче, „обичам”… или що е то хейтър субкултурата?
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Съжалявам, че не мога да открия един много ценен пост по темата, който разкриваше всъщност идеята на хейта. Накратко, хейтърът е човек ‘извън системата’, който оплюва неща от нея, но внася креативна нотка (разбирай конструктивно предложение). Нашите пишман-хейтъри обаче навлизат повече в ‘емо’ движението, които са емоционално-малтретирани и ‘животът ги мачка’, а това излиза далеч извън рамките на това малко и особено общество 🙂
Леле, как си се „жлъчнал“ – кой беше този недобронамерен человек?
Иначе, ако са нарекли ILG пирамида – ми то си е. Все пак това е основата на МЛМ бизнеса – пирамидалната структура. Ама това е най-печелившото и хората се хващат именно за това. А ако на някой не му се нрави – нека си стой на работа и да се върти в кръга на омразата и финансовия затвор (ето едно истинско хейтърско мнение към евентуалния хейтър).
@Марио Пешев
Да мразиш хейтъра е…хетърство! 😉
(а и губене на време)
@dimiter_mandov
Не съм сигурен, че е бил недобронамерен. Може и да е просто неинформиран…
А и вече няма значение. Радвам се че не преминах на Тъмната страна… 😉
Хубав пост, точно така е. Въпреки че вместо плювни е къде по-добре да получиш градивна критика, ако мнението на другия не съвпада с твоето. Но не всеки го умее това.
Аз съм се поддавала на хейтърски настроения, било то мои собствени, било то в отговор на чужди, и стигнах също до извода, че просто няма смисъл. Дори и да имам време за губене…
За съжаление по тези географски ширини обявяват за хейтъри хора, които казват истината в очите. Тук обичаме ориенталското ибрикчийство и мразим да наричаме нещата с истинските им имена. Направиш ли го – хейтър. Ами хейтър съм! Никога няма да пропусна да кажа на някой поплювко, че е поплювко. В това отношение Тишо с писателския блог ми е персонален любимец 🙂
Радвам се, че сме на едни идейни позиции. 🙂
@Таня
Разбира се – градивната критика е полезна! Аз лично я предпочитам пред дежурното ласкателство, тъй като ми помага да раста и да не се задоволявам с постигнатото…
И аз. Те краставите магарета се намират… 😉
За тези, които искат да са в групата на ловърите, обратното на хейтър 😉 Вчера получих писмо от майка ми (написано на лист с химикал, изключително рядка практика напоследък) и го споделям като пожелание с всички: “ Желая ти здравословно израстване в бизнеса ти, много позитивност и търпение – както и разбиране към хората – понякога зад студените и мрачни лица на хората се крият ранени души!….в крайна сметка всеки носи своята правда и представа за нещата около нас – затова ни е нужен компромиса – но, не рискувайки себе си!“
Ех, писмо на истински лист, написано на ръка… 🙂
Съжалявам за анонимните коментари, които са разстроили автора.
Чета материалите, защото са позитивни!
Хубав пост. Най-гадния вид хейтър са хората, които хейтват от завист, хората, които знаят, че си по-добър от тях и за това наговарят гадни думички. Пък, ако някой ме изкритикува с цел да ми помогне е друго нещо. В крайна сметка, едни хора харесват едни неща, други – други, трети – трети и т.н. Всеки си има собствено мнение и не може да бъде винен за това, че е различно. Важното е да правиш нещата както чувсваш и искаш. Всичко е въпрос на интереси.
Има ги всякакви… Аз не винаги съм „имунизиран“ срещу кретени, но все по-малко им обръщам внимание. 🙂
Много „имунизации“ и „операции“ съм направила, но явно нито едните, нито другите хващат декиш и се налагат повторно думите в кавички. Щом трябва. Вярно е, че имаме една мисъл „Интереса клати феса“. Зависи от интереса или по-скоро лъжата. Много съм против това да лъжеш, за да си на ниво. Хора разни, идеали разни. }}}
„Които не са, нито побъркани, нито сърдити,са просто тъпи“.
Ч.Буковски