Думите
„По делата им ще ги познаете!“. Не по думите. Така е писано…
Но понякога имаме само думите. И понякога и думите могат да бъдат достатъчно красноречиви.
Ако не стигат думите, не бързайте да сте недоволни. Просто ви давам всичко, което имам. Думите…
И ако подаръкът ми е недостоен – значи съм недостоен и самият аз. Или пък вие…
А ако само думите ми не са достатъчни – мога да дам и много повече. Честна дума.
Ако бях музикант – щях да ви подаря музика. Аз имам само думи…
Ако бях художник – щях да ви нарисувам с цветни бои. Мога да рисувам само с думи…
Даже с думите не съм достатъчно добър. Но съм добър ученик. И разбирам от дума…
Ако думите ми ви нараняват, помнете, че те не са мечове. А щит.
Ако думите ми ви усмихват – аз също ще бъда усмихнат.
Ако нямате думи – аз ще ви дам от моите. Имам предостатъчно.
Ако ви липсва любов… тогава вариантите са два.
Единият е да приемете, че всичките ми думи са само празни приказки.
Другият е да повярвате. Че може да се обича и с думи…
Само не ми взимайте думите!
Аз имам само тях…
httpv://www.youtube.com/watch?v=w_Rut4qm33g
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Но когато са казани с душа и любов, когато зад всяка една трепти сърцето ,което страда за другия, когото обича-тогава вече не са само думи.Тогава е магия, наситена с много повече.Тя може да промени живот, да изпълни мечти ,и да поведе към нов свят-за двама.
Уважавам магиите. И магьосниците…
Толкова много … красиви думи!
И наистина – Ако думите ми ви нараняват, помнете, че те не са мечове. А щит.
Всичко – все пак – е относително. Понякога и аз ползвам думите като лека картечница… 😉
Стихотворението „Мост“
думи
думи думи
АЗ думи думи ТИ
думи думи
думи думи
Стихотворението „Стена“
думи
думи
АЗ думи ТИ
думи
думи
жалко,че не се получи 🙂
в първо стихотворение думите изобразяват мост, а във второто – стена
Думите… думите… думите… как ни разделят…
И неразбрани, грешно тълкувани даже,
те нараняват! И право в сърцето ни стрелят….
Думите… думите… могат дори да ни смажат…
Думите… думите… думите… колко са бледи,
чувства когато поискаш със тях да обличаш…
И за пореден път (някой път – даже последен),
все пак опитваш с последна надежда да сричаш…
Думите… думите… думите… – но… неизречени!
Те са, които говорят, но трябва да чуваш!
Щом ги усетиш с душата си, значи са вече
думи, които да кажеш на някой си струва…
17.06.2010 https://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=217788
……………………………………………..
Думите
Думите са наша воля.
Думите са наше право.
Думите са наша болка.
Думите са наша радост.
Думите са като огън,
буен и изпепеляващ.
Думите са и за продан –
как и колко ти решаваш.
С думи можеш да наказваш.
С думи можеш да раняваш.
С думи можеш да разказваш,
можеш и да възхваляваш.
С думи можеш да обичаш,
ако чакам думи само.
С думи можеш да отричаш
истина от мен видяна.
Нека да си поговорим
с думи тихи, думи нежни
и сърцата да отворим
за любов и за надежда.
Стиховете са от Облак /истинското име не ми е известно/
Думи – Никола Вапцаров
Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
и наливат отрова вонлива
от жлезите на свойте зъби.
Има дума предател, при нея
аз потръпвам, аз пламвам във миг
и лицето ми – кръв, руменее,
сякаш някой ми удря плесник.
Не, за тях аз не искам да пиша,
аз съм толкова девствен и млад,
че гърдите ми искат да дишат
на живот, а не на тяхната смрад…
Ти лежиш окован във затвора,
във главата бучи – водопад.
И дочуваш уж някой говори:
С в о б о д а !
Ти виждаш полето пред тебе,
ти виждаш го сякаш на длан,
и с някакво странно вълшебство
звучи – Свобода! Свобода!
Свободно, просторно размахваш
косата и чуваш – звънти.
И чорли перчема ти вятъра
хубава дума, нали?