Никое нещо не е чак толкова добро – че да не може да бъде подобрено. На този принцип се крепи не само цялата козметична хирургия, но и блогирането.
Аз също винаги съм бил горещ привърженик на растежа, развитието и подобрението (upgrade, казано на новобългарски). И за близо двугодишното съществуване на Blogatstvo.com цели два пъти извършвах графични „преврати“, като сменях изцяло външния вид на сайта.
Този път обаче не се каня да сменям шаблона на блога си. Все още съм доволен от сегашния изглед, а и вече повечето ми редовни читатели са прекалено привикнали (може би дори – пристрастени) към него.
Но не съм достатъчно доволен от съдържанието. Даже ми се струва, че от известно време новите публикации и теми не са чак толкова интересни или стойностни (колкото ми се иска да бъдат).
Да – това е моят личен блог и имам пълното право да пиша в него (за) каквото си поискам.
Но от друга страна, този блог не е самоцелно занимание, което да носи удоволствие само на един-единствен човек – на мен. Той е и ваш…
И ако сте от хората, които намират (понякога) тук нещо ценно и полезно – значи няма да подминете безучастно молбата ми за малко помощ. Целта е ясна – да направим (заедно) БЛОГАТСТВО-то още по-интересно и стойностно. Вярвам, че това е възможно.
Не съм от хората, които сляпо и безрезервно се вслушват винаги в съветите на другите. Но все пак уважавам „гласа на народа“ и нямам проблем да изпълня някои препоръки и предложения, които биха ми дали нови идеи.
Затова молбата ми към вас е просто да ми отговорите на следните питания:
- Кое в този блог ви харесва и кое – не? (И защо, разбира се).
- Кое, според вас, може малко да се промени?
- Кои са темите, които като че ли са пренебрегнати и от кои вече ви е писнало?
- Има ли теми, за които още не съм писал – а на вас са ви интересни?
- Какви други препоръки бихте ми дали, за да стане сайта по-добър?
Очаквам от вас да сте искрени, да не сте срамежливи и – още по-малко – лаконични.
Нека да сме си полезни взаимно!
Вие сте на ход… 😉
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Здравейте, малко услия в посока ползваемост ще се отразят освежаващо на чудесния Ви блог… поне според мен… Твърде много линкове отвсякъде, които ми отвличат вниманието и ме объркват отвреме на време…
Поздрави,
Дидо
Благодаря за коментара, Дидо! Всъщност, поне засега, нямам намерение да променям външния вид на блога – а само това, което е „под капака“…
1. (a) Харесва ми позитивизма ( когато го има). Защо ли? Защото усмихва деня ми!
( б) Не ми харесва негативизма ( когато го има, а него го има). Защо ли? Защото заличава усмивката ми.
2. Добър си е сайта:) Може би малко скалата на егоцентризма надолу и малко нагоре самоиронията, ще го направят перфектен:))))
3. (а) Липсват ми темите за позитивната мисъл на успелите хора. Като ще е „промиване на мозъци“ – да е в ПРАВИЛНАТА посока.
( б) Дотягат темите за бовизми и емоционални „отпадъци“.
Драгия читател си казва “ Хайде стига! Поредните глупости на някой станал с г..а нагоре“ или „Малко ли са ми моите проблеми,ами да чета на другите“.
4. Да има ежедневно се случват интерсни неща! Като се започне с литература, изкуство и музика и се стигне до спорт и политика. ЛИПСВА ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ГЕРОЙ. Създаване на модел, идеология или ккато щете го наречете. Това е основен принцип на педагогиката, който е болезнено нужен на зрелите индивиди. Проблемът е в това, че никой не посочва АЛТЕРНАТИВАТА. Знаем как е на запад, а не знаем как да го направим у дома. Не знаем, защото няма учебници за това.
Мразим политиците които са лоши, но не знаем кои са добрите (нямаме критерии по които да ги избираме). Мразим чалгата, но две думи не обелваме в смисъл “ Хей, тази песен е страхотна, въздейства ми еди как си…..“ Мразим качествено, но не знаем как да обичаме!:)
5. Няма препоръки! Това не са препоръки, а усещане на един читател, който просто споделя впечатленията си. Автора трябва да се вслушва единствено в сърцето си. То никога няма да го излъже. Акъли да дава може всеки ( на това сме царе). Все едно на мен някой да ми казва как да готвя ( не че не са го правили, но предизвикват само усмивка).
Следвай собствения си МИРОГЛЕД!
Благодаря. Оценявам жеста…
Харесва ми всичко, харесваш ми и ти (нищо не си мисли ?), така че продължавай смело напред.
Мисля, че за сега не е нужно нищо да променяш. Може би само логото може да е нещо по- интересно.
Благодаря. Не съм си и помислял да си помисля…
Ти си творец, ти знаеш какво и как да направиш 🙂
Plamene, blagodarqti za hubaviq blog , i pri men naposledak emocionalnite idei sa se izcerpali, no spodelqm kazanoto ot Mariq ,a idei v mrejata kolkoto shtesh ,covek trqbva da ima vreme za da se dokosne do tqh,taka ce derzai.
Плам, на мен ми харесват статиите ти, когато са написани с настроение. Харесват ми и тези в които има интерени факти или интересни идеи, които споделяш. Честно да си призная, не успявам да прочета всичко, което пишеш поради заетостта си и понякога заглавието е това, което причлича вниманието ми и ме кара да отворя блога ти. Много ми харесват интервютата с хората, за които си писал до сега. От тях не съм пропуснала нито едно.:) Замислял ли си се да разбереш какви хора четат блога ти?
Ако направиш запитване, на което читателите ти анонимно да посочат какви интереси имат, може да ти дойдат идеи за интересни нови теми.
На мен през цялото време ми лиспват онези твоите неща и разказите от времето на Plamway.
Мисля, че трябва да обърнеш внимание на емоционалното около нас – как се справят хората около нас (добрите примери естествено), какво ги радва, защо и прочее.
Искам и повече психология … ама през твоя поглед!
Открих те случайно. Веднъж, когато ми беше много много тъжно. Заради една несправедливост. От тогава винаги, когато ми беше тъжно идвах тук и си тръгвах с усмивка. Защото ти вече беше дал решението. И днес така. Но си тръгвам без усмивката.
Коментара на -pouvoir- напълно съвпада с моето мнение.Случайно попаднах на блога и редовно следя всичко в него, не пиша винаги ,защото не искам да повтарям коментарите на другите но винаги знам,че когато надникна тук ще има нещо,за което съм мислила и ще намеря отговор на много мои въпроси.И нищо лично-просто визуално приличате на моя брат с когото по географски причини се виждаме много рядко.Така,че когато можете пишете,това ,че няма коментари не значи ,че никой не чете.Много успехи ви желая!
Макар и да звучи вече банално – и аз открих сайта случайно и оттогава най-редовно следя, дори и без коментари… Изключително много ми допада гледната точка, различния поглед на нещата, също и известната нотка сантименталност (все пак сме от едно и също поколение :-)) И точно затова ми харесва – не търсиш перфектната визия и ефекти на по-младото, но бързо отегчаващо се поколение, нито пък затъваш в (само)съжаления за неслучили се събития. „Ни риба, ни рак“ , но блогът отразява наистина моите истинки мисли, с иронична усмивка и в крак с времето ни.
Честно, вече ми липсва…. И все пак дори и аз не проявих достатъчно активност „навреме“ да коментирам и да „съживявам“ блога….
винаги, когато видя „а сега на къде“ в съзнанието ми започва да звучи „stargazer“ на дио и в някаква степен се усещам в странно „мета“-състояние, в каквото съм усещала, че е изпълнил всичките си песни…незнам дали нещо липсва, в този блог или изобщо на всяко нещо с концепция…важното е че всеки би могъл да открие нещо за себе си и има неедностранна ннасоченост:)
Кое в този блог ви харесва и кое – не? (И защо, разбира се). Харесват ми статиите в „Успехология“.
Кое, според вас, може малко да се промени? Откъм дизайн всичко е много добре (няма смисъл от промяна).
Кои са темите, които като че ли са пренебрегнати и от кои вече ви е писнало? Във всяка има по нещо интересно, вярно във някои има много повече, в други по-малко.
Има ли теми, за които още не съм писал – а на вас са ви интересни? Ако знаех какво ми е интересно на мен щях да го потърся в Гугъла. И за това чета тук, да видя нещо, за което преди не съм се сещал 🙂
Какви други препоръки бихте ми дали, за да стане сайта по-добър? Да пишеш повече мотивиращи статии.