Бях предизвикан за написването на тази публикация с елементи на самопризнание още преди два дни. По ред причини отговарям чак сега, но закъснението в никакъв случай не се дължи на това, че са ми трябвали два дни за размисъл. Отговорът е лесен. Особено когато (почти) няма какво да криеш… 😉

Главната причина да ми е лесно да отговоря защо създадох този блог и защо се стремя да пиша всеки ден по нещо ново в него е, че… вече съм отговорил на същия въпрос (ЗАЩО?). Още в началото на блога (което, все пак, не беше чак толкова отдавна) създадох страницата ЧЗВ или „Често задавани въпроси“. Един от въпросите е и въпросното „Защо?“.

Сега – половин година по-късно – бих дал същите отговори. Но и няколко нови…

1. Да си блогър е хубаво нещо по принцип. Чувстваш се малко като собственик на медия. И то си е точно така… макар и моята собствена медия още да не е настигнала CNN или Асошиейтед Прес по отношение на доверието и популярността. Но ще видят те! 😀
2. За тези 5-6 месеца всекидневното писане (много рядко пропускам ден без нова публикация, но пък за сметка на това имам дни с по повече от една) наистина ме дисциплинира. Все още тичам по ръба на графоманията, но измежду всичките ми драсканици все ще се намери и нещо ценно. Дори и само заради това си заслужава…
3. Блогирането наистина си е нова форма на общуване. И смея да твърдя, че вече имам няколко приятели, които всъщност са ми… читатели. Учудващо верни… 😉

Има и още, но ще ги оставя за друг път.

И ще продължавам да го правя – да пиша тук, за вас – докато продължавам да се забавлявам.

Същото трябва да важи и за вас – относно четенето на Блогатство.ком. 🙂

А сега, според традицията, трябва да предам въпроса по-нататък, т.е. да отправя същото предизвикателство към друг блогър.

Избрах си за „жертва“ Радислав Кондаков, чийто блог е направо адаш на моя.

Защо бе, Радо? ЗАЩО?! 😉