Презентация за презентирането
Не ми се беше случвало да присъствам наживо на презентация, която се състои само от… един слайд.
До снощи…
Но ми хареса – и то доста.
Признавам си, че досега не бях чувал нищо нито за BPP Professional Education и Sofia Business Community (организаторите на събитието), нито за Ричард Бъркли (лекторът).
Но миналата вечер имах щастието да се озова в една от залите на Илиев център за образование и култура – благодарение на един… слон.
При това – български слон! SLON.BG (Благодаря ти, Иво – и за поканата, а и за чудесния сайт… който май също преоткрих снощи!) 😉
Към благодарностите трябва да прибавя и тези към Георги Миленчев. С риск да се потретя – и него не го познавах до снощното събитие. Но се радвам, че това вече не е така… (Някои хора ти стават симпатични още преди да си намерил реални доказателства в подкрепа на това усещане).
А сега и за самото събитие…
Въпреки, че се проведе в сграда на американски университет – българската традиция беше спазена. Лекцията започна с около половин час по-късно от обявеното време…
Но това в никакъв случай не ме подразни. Може би защото до началото на лекцията имахме възможността да се „подкрепим“ с чаша червено или бяло вино – в компанията на познати или непознати лица. (В моя конкретен случай това беше маркетингов микс от „обичайните заподозрени“ и други две много приятни дами, с едната от които вече се познавах отпреди).
Заглавието – „Speaking to Sell, Inspire and Lead“ – също до голяма степен бе подвеждащо. В смисъл, че – аз поне – очаквах по-скоро „официална“ (т.е. почти скучна) бизнес презентация. С всички съпътстващи клишета…
Но бях много приятно изненадан. И въобще не усетих кога минаха почти два часа…
Главната заслуга за това е на един англо-поляк с доста популярна фамилия – Richard Berkeley.
Именно от мистър Бъркли научихме, че на представител на същата фамилия е кръстен и прочутия университет (който, оказва се, бил съзаден първоначално в Бостън, Масачузетс – а чак по-късно се премества в Калифорния), както и небезизвестната банка с подобно име (беше ни обяснено, че разликата в спелинга се дължи на шотландските пропуски в образованието).
Присъствал съм на доста лекции и презентации, наблюдавал съм наживо десетки лектори (някои от тях доста именити), но рядко съм виждал човек с обаянието и живото присъствие на снощния ни презентатор. Със сигурност, голяма част от чара му се дължи не само на славянската му жилка, но и на това, че е бил (освен всичко друго) и професионален актьор…
Трудно ми е – а и не би било съвсем редно – да ви преразкажа цялата идея на снощната лекция. Но пък ще ми достави удоволствие да погъделичкам любопитството ви, като ви спомена, че в нея стана въпрос предимно за това:
- За какво сме дошли в тази зала (малко лектори биха се осмелили да зададат този въпрос на аудиторията си – и то в самото начало);
- Как да дишаме правилно – не само по време на презентиране, а и въобще. (Още едно от жизненоважните умения в живота, за което образователната система въобще не смята за нужно да ни спомене – камо ли да ни образова!);
- Как да седим правилно на работните си места. Така че да нямаме болки в гърба, раменете или други главоболия (Според господин Бъркли, годишно в света се случват над 60 милиона наранявания и инциденти, пряко свързани с неправилната стойка по време на работа);
- Как да преборваме стреса (И това не е от значение за прословутата ни образователна система – за разлика от това как се изчислява квадратурата на неправилен петоъгълник, например…);
- Какво представлява „техниката на Александър“. (Не разчитайте аз да ви издам тайната! Чичко Гугъл обаче може и да се смили над невежеството ви…);
- Защо е важно да се стои пред огледалото. (Скъпи дами, не е това, което си мислите! Честна дума!);
- … както и още куп интересни неща.
Част от сладкодумието на пан Бъркли е демонстрирано и в клипа по-долу. Заслужава си да го изгледате докрай!
А след лекцията му пак имаше коктейл. Чиято основна цел беше нетуъркинг – каквото и да означава това в крайна сметка.
За мен снощи това беше не само размяна на визитки. Но и приятни разговори, на приятни теми – и с приятни хора.
Точно затова ще приема и следващата покана от страна на организаторите.
Надявам се да се видим там!
httpv://www.youtube.com/watch?v=CMwqJ4CxgOw


Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Пламене,
Благодаря за подробния и прекрасен обзор на събитието. Аз също попаднах чрез LinkedIn на събитието и определено си струваше отделеното време и кошмарното пътуване до Студентски град. Аз бях решила за пръв път да бъда само слушаща, а не водеща си бележки и после малко съжалих.
За вечерта накратко – много позитивизъм и интересни хора.
И доста ентусиазъм от страна на организаторите за реализацията на една чудесна идея.
Знаеш кого най-вече имах предвид под „обичайните заподозрени“… 😉
Страхотно резюме Пламка.
Аз за съжаление по обективни причини не можах да дойда, но ще се видим на 9-ти.
То след 8-ми декември хората не са за гледане поне няколко дни….ама щом държиш… 😀
Пламене, време ти е вече отново да прочетеш нещо от Елин Пелин, Йордан Йовков и Николай Хайтов.
Прав си – ама от халтура нямам време. Пък и от тия тримата, нито един не ме е чел мене – така че, няма за какво да им отмъщавам. 😉
Те са писали за българското село. Сега села не останаха – само селяндури. И повечето живеят в големия град…
Но ти все пак си прав, де…
Може пък да те послушам този път. (А може би пак ми трябва почивка…На Карибите. При рибите…)