Интернет може да има куп недостатъци и кусури, обаче едно не може да му се отрече – среща те с най-различни интерсни личности и „цветни“ хора. И под „цветни“ нямам предвид цвета на кожата, а онова, което ги отличава рязко от сивотата на тълпите и масовката…

С Явор Имамов се запознах точно така – чрез Мрежата. И ако се съмнявате, че Явор е един от тези цветни хора – прочетете моето „задочно интервю“ с него:

Пламен Петров: Дори и аз не мога да кажа, че те познавам, но за читателите на Блогатство си абсолютно непознат. Кой всъщност е Явор Имамов?

Явор Имамов: Ами ето ме. Обичам да се запознавам с нови хора и чрез това интервю ще стигна до много такива. Мисля обаче да оставя хората сами да определят кой съм от отговорите ми по-надолу.

Как се роди идеята за сайта Proyavi.bg?

Обичам да пътувам. И ако трябва да съм честен обичам да пътувам в България. Не ви ли се е случвало да попаднете в някой град и да се чудите какво да правите или пък къде да заведете децата си, за да им е интересно. Колко по-лесно би било ако имаше къде да погледнеш и да си избереш.

Чудиш се как да прекараш уикенда – ами ето, избери си. Има толкова интересни случващи се неща, които си струва да се видят, а остават скрити за широката публика.

Ако обаче сте домошари и не ви се излиза и ходи никъде не мисля, че този сайт е за вас. Излезте навън и се забавлявайте. Запознайте се с нови хора и си намерете нови приятели. Това е скрития замисъл на Прояви.Бг.

Колко време мина от идеята до реализацията?

Идеята я имам от две-три години. Тогава направих такъв сайт, просъществува около една година докато не разбрах, че „само с ядене” няма да стане. Трябва си екип, трябва си финансиране, трябва си яка работа. Реших да поотложа малко нещата докато се подготвя по-сериозно. И ето ме тук.

Мислиш ли, че сайта ще успее и защо?

Ти би ли направил блог ако мислиш, че никой няма да те чете?

Както казах и по-горе искам да накарам хората да излязат от домовете си и да се забавляват. Дали ще успея не знам, но знам, че искам да опитам и ще вложа цялата си енергия да реализирам този мой проект. Времето ще покаже дали съм бил прав.

Как виждаш този проект след 1 година? А след 10?

Знам как ИСКАМ да го видя! А дали го виждам – не знам. През цялото време на развитието на сайта се стремя да съм полезен на аудиторията. Ако успея да им дам това, което търсят ще бъда щастлив. Без значение какво ми коства. Това ми е мечта и ще се стремя да я осъществя. Дано обаче да не успея до десет години, а примерно до двайсет. Нали знаеш, че когато ти се сбъдне мечтата и вече си нямаш мечта. Пътят до там е интересен. Кара те да се развиваш, да бъдеш целеустремен, креативен, упорит и всеотдаен. Кара те да си ЖИВ!

С какво друго ти се ще да се занимаваш и защо?

Знаеш ли, Пламене, с каквото искам аз се занимавам :). Обичам да си угаждам в добрия смисъл на думата. Обичам екшъна. Състезавам се в офроуд шампионата с джипове, скачам с бънджи, летял съм с мотоделтапланер, опитвам се да свиря на гайда :). Да продължавам ли!

Смяташ ли се за успял човек?

Никой от четящите, както и ти, не знаете каква ми е професията. Зъболекар съм :). Работя си по специалността и мога да се похваля, че явно се справям добре щом няма липса на пациенти. Това ми носи голямо удовлетворение и ме кара да си мисля, че съм успял. Но явно не ми стига щом съм си намерил друго предизвикателство. Искам да успея и онлайн. Това е коренно различна среда от професията ми и ми е страшно интересно. Дали ще успея и тук ще видим. Сигналите за сега са добри. Тази седмица получих първото признание от интернет общността. Приеха ме за член в Българска Уеб Асоциация, което няма как да не ме ласкае и в същото време е сигнал, че съм на правилния път от развитието на сайта. Какво по-хубаво за един млад и амбициозен сайт.

Какво е за теб богатството?

Ще ти отговоря с една дума – удовлетворение.

Мислиш ли, че би живял по-добре в чужбина?

Абсурд. Да бях го направил вече ако исках. Не ме питай обаче защо. Не знам. Мога да почна да ти говоря колко е хубава родината ни, колко са красиви планините ни бля, бля, бля. Не обичам заучените фрази. Наистина не знам. Добре ми е тук. Чувствам се спокойно и това ми стига.

Колко човека познаваш, които са в чужбина и да не им е мъчно за тук. Единици са със сигурност. Да им се чуди човек 🙂

Кога ще се оправим и с какво лично ти би искал да помогнеш?

Достатъчно е да имаме съвест. Нищо друго не ни трябва. Като започнеш от това да не си хвърляме бутилката от прозореца на колата и стигнем до голямото крадене по върховете. Съвест, съвест, съвест.

С какво да помогна ли? Ами възпитавам си децата както мисля че е правилно и се опитвам да влияя на хората около мен да стават по-добри. Друго не ни е нужно повярвай.

„Ако до едно добро същество застане поне още едно…”

Това е добре за финал 🙂