Имало едно време – когато нямало нито Интернет, нито Google, ни Facebook дори.
Тъмни времена били тогава и людете тънели в безграмотност (не си знаели нито PageRank-a, нито класирането в AltaVista) и се забавлявали – горките! – само офлайн.
Не само, че имали мноооого по-малко приятели, отколкото баба ти сега във Фейсбук – но и всички те били реални хора (а не ресторанти или каузи) и се виждали с тях почти всеки ден. За да си разкажат някоя забавна история, да изпият по една истинска, потна бира или просто да помълчат заедно, загледани в отиващото си зад баира слънце…
Тежък бил животът на хората в онези времена. Налагала им се да превиват гръб над истински ниви, бразди и лехи. Което си е доста по-голяма хамалогия от кликането с мишката из FarmVille фермичката ви…
А на всичкото отгоре, не можели даже да си поръчат пица или суши от GLADEN.bg и се налагало да си готвят сами. (Даже Гугъл не знае истинския вкус на яйце на вестник, картофи, заровени в жарава или саморъчно изпечен шиш на лагерния огън…).
Животът в онези далечни времена всъщност бил толкова примитивен, че на хората им се налагало да правят реален секс – а не през Skype или в някой чат. Естествено, това било съпътствано от цял куп проблеми – не само венерически болести, бяло течение и странни обриви, но дори понякога и бебета! А сигурно се досещате, че по онова време дори не съществували и форумите на BG-мамите и на жените им се налагало да се учат на нещата от живота от майките и бабите си. А в крайни случаи – дори от свекървите си.
Толкова изостанали били хората тогава, че се запознавали не в специализираните сайтове за запознанства (нямали, горките, нито Сладур.ком, нито Sibir.bg), а на реални забави (офлайн партита), купони и дори на кино. Естествено и киното им било примитивно – нито било High Definition, да не говорим пък за 3D! Само в столицата тогава имало над 20 киносалона – и нито един мол! Ужас…
Най-онеправдани обаче били децата. Нито една от играчките им нямала вграден Wi-Fi, нито собствен фен сайт, нито даже канал в Youtube, откъдето можеш да научиш как се преминава в следващото ниво…
И бедничките дечица трябвало да си играят със супер-примитивни джаджи, като ластик, топка, тротинетка или хвърчило…
А когато тръгвали на училище – нямало сайтове с готови домашни, теми и реферати. И всичко това трябвало да пишат сами, но това не било най-страшното! Тъй като по онова време Мрежата била достъпна само за военните – или пък въобще не съществувала – всеки, който искал да намери някаква информация трябвало да излиза от дома си (независимо дали навън е адска жега или кучешки студ) и да ходи в някакви си библиотеки и да се рови там с часове…
По спомени на очевидци, библиотеките били прашни помещения, в които информацията не само била подредена в ужасно неудобен за сърчване вид, но и целият им обем данни рядко надхвърлял това, което днес се събира и на най-евтината 2GB-това флашка…
Накратко – хората тогава живеели в ужасни мъки и животът им бил тежък, изнурителен и толкова безрадостен.
Но после Интернет навлязъл в живота ни – а животът ни пък преминал почти изцяло във виртуалното пространство!
И само понякога… в сънищата на по-възрастните хора, които още помнели времето преди Мрежата… се промъквали откъслечни спомени за мириса на зелена трева… и вкуса на намазана с домашна лютеница филия…
httpv://www.youtube.com/watch?v=PEjaDqokrrQ
снимка: Блог Стара София
Нещо не изпитвам никаква носталгия към ония времена.
Нито пък с нещо ме влече към тях.
За завиждане си! 😉
Обичах да ходя в библиотеката. И мириса на прашни книги обичах. Сега наистина всичко е на един клик разстояние, но като се замисля ми липсват толкова много неща.
Оххх, това дали не е признак на одъртяване като започнеш да си спомняш за миналото. Не се чувствам още стара 🙂 и не смятам да го правя в близките 50-100 години :))))
…пък и имаше такива привлекателни библиотекарки! 😉
А Гугъл е студено-безполов…
Явно сме случвали на различни библиотекарки. Моите спомени са все за навъсени лелички на около 50.
А в библиотеката ми беше ужасно досадно да ровя из ония безкрайни чекмедженца с картончета и накрая да ми отговорят, че или книгата я няма или, че трябва да чакам минимум 1 час за да ми я донесат от „архива“ помещаващ се в друга сграда
🙂 Аплодисменти!
Цветя и бонбони – не пием! (девиз на българските лекари) 😀
Дааа, така беше. Чудно е, как би се чувствал днешния юзър ако се върне в ония времена. Сигурно – без очи, без приятели, без акъл, без музика, без филми, без забавления, без информация, без секс, без да може да удари два лафа с някой, защото сега думите на изразяване са други, без телевизия, без …
На мен би ми било хубаво…ама няма връщане назад…
Някой беше написал из блоговете, че който нямал достъп до съвремените технолигии се превръщал в новия вид роб. Въобще не съм съгласна, точно обратното е. Който ги възприема като цялото, а не само като допълнение към цялото и истинското е роб. 😉
Аз напоследък често си мисля дали „Матрицата“ е само фантастика…или това ни чака?!
Прекрасно написано! Малко ме натъжи обаче… и аз не знам защо. Замислих се, че съм на 25 години и май не помня друго време, освен това на Мрежата…
бъди оптимистка. След 25 години други няма да помнят твоето време.
…. вкусът на истинската боза, от голямата зелена двулитрова бутилка с алуминиева капачка, която вкисваше на втория ден ако не я изпиеш 🙂
…. играта на кент-купе до полунощ под светлната на уличната лампа пред къщата на баба….
… и лимонадата на прах…
… и какъв майсторлък беше да си направиш яйце на вестник, че хем яйцето да се изпече, хем вестника да не прегори от силната печка на дърва… и удоволствието след това да го изгребеш с малка лъжичка от вестника остъргвайки и последните трохички белтък….
Ех, размечтах се 🙂
И Швепс – с вкус на тиква! 😉
Швепс, шаба дуба даа, швепс, ааа… (спомних си една песничка)
Честно казано нямам спомен за швепс с вкус на тиква, но ми изплува вида на бутилките със