Имам нещо като „мръсна малка тайна“ и причината да не я разкрия публично досега е, че егото ми се е притеснявало, че може да ме помислите за самовлюбен идиот.
По-наблюдателните, вече са забелязали, че в предишното изречение използвам минало свършено време – за притесненията на егото ми. И за това си има причина – днес реших да разкрия тайната си.
Пак по чисто егоистични подбуди – за да ми олекне.
Ако очаквате нещо много пикантно и „жълто“ – ще ви разочаровам. Тайната ми даже не е тайна за мнозина и тя е, че често влизам в собствения си блог, за да… се чета.
Да – чета си сам собствените писания! Предимно тези, които съм писал преди доста време и съм позабравил.
Не знам дали забравянето е само от ЕГН-то. Понякога откривам неща, за които буквално нямам спомен кога, как и защо съм писал. Все едно някой друг ми е диктувал думите – а аз само съм тракал по клавишите…
Не бързайте да викате психиатри! Това – дето „звездите ми го говорят“ – не е първия признак за сериозно душевно заболяване. Надявам се, че всеки, който някога е изпитвал родилните мъки на писането, поне веднъж е преживявал и „божествената искра“ – блаженството когато думите ти сами излизат изпод пръстите ти, без напрежение, без напън, без саморедакция и самоконтрол…
Далеч не всеки текст в този блог е имал късмета да бъде създаден по точно този начин. Но все пак има и такива…
И тъкмо тях си препрочитам понякога. И си се кефя. Даже се вдъхновявам…
(Приемете го даже като някакъв вид мастурбация – но удоволствието си остава!).
Ето – казах си. И ми олекна…
И от чисто любопитство – дали някой от пишещите ми събратя се е чувствал по същия начин?
Да видим сега кой ще прояви достатъчно смелост – и ще бъде искрен!
httpv://www.youtube.com/watch?v=gPDcwjJ8pLg
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
„Чукча на читатель, чукча писатель“ 🙂 – това е първото, което ми хрумна да споделя за себе си. По-нататък може и по-сериозно 🙂
Поради что се срамиш да се наречеш блогарин?! 🙂
Хехе! Олекна ми – явно не съм сам…:D:D:D
Много сме! Силни сме! 😉
Не си сам. Днес си четох една такава публикация – „Чакай и се надявай“. През статистиката видях, че някой я е отварял. Нямах спомен какво съм писала вътре (повода все пак си спомних, де), но някой я беше намерил, пишейки есе по въпроса 🙂
Приятно ми е да си чета понякога какво ме е вълнувало преди две години. Различно от сега, но старателно документирано, а вероятно полезно и за други…
Подозирах, че не съм сам. Но си е друго подозренията ти да се потвърдят… 😉
Тази дейност я приемам като завръщане към себе си и ми е мноооого приятно.
🙂
Нали затова го сравних с мастурбацията… 😀
Аз освен, че си чета мои писания, ами на всичкото и отгоре сама им се смея, като не вярвам, че съм могла да изпиша толкова простотии.Не че сега не продължавам. Но си е развитие все пак. Освен това имам маймунска памет- помня от една врата до друга само:)
Поздрави:)
🙂
Аз на простотиите си отдавна не се чудя. А и си знам, че мога и още по-големи да сътворя… 😉
Явно повечето блогъри с препрочитат разни стари статии. Аз понякога се хващам че ми хрумва някоя идея и за минута две вече имам статия в главата си, а после се сещам че само преди месец съм писал вече такава статия …
Просто сходни обстоятелства раждат сходни идеи. Комбинирано със слаба памет, с каквато мога да се похваля, води до това, че си чета собствени статии и си казвам – я, как добре съм го казал :о)
На мен също ми се случва – и то повече от веднъж – да тръгвам да пиша за нещо, за което вече съм бил писал… 😉
„И тъкмо тях си препрочитам понякога. И си се кефя. Даже се вдъхновявам…“ – И аз така се кефех когато си пишех блоговете преди време. Направо бях очарована от себе си. Учудвах се колко умна и с дар слово мога да бъда. С една дума се центрирах като уникат. Е, сигурно е имало по-умни, и така си беше, но като мен никой не пишеше. Сега съм си деактивирала блога за известно време. До кога – не знам.
„Ти си уникален! Като всички останали…“ 😉
Естествено, но бях на седмото небе от собствените си умнотии излязли нейде от мозъчния ми коловоз. Това става рядко де. Все пак мозъка ми е женски, с мъжки не се състезавам. Мога да споря по нормалата до второ пришествие, но и това рядко става. Не съм намерила слушател, но ти не се хващай. ;} Как правиш мигача?
Ето,че не е трудно да сме честни пред себе си и другите.Всичко е до желанието да сме искрени.Пиша за лично удоволствие,когато нямам с кого да разговарям, нещо като дневник или провокирана от темите които се дискутират в този и други блогове.По -късно,когато ги препрочитам се чудя аз ли съм писала това или не.Интересна изповед и подобаващи коментари.
И аз така…