IncomeEDU Live Webinar

Вертикални ковчези и танцуващи мъдреци

 

TollBooths2Един човек приближавал с колата си моста Голдън Гейт в Сан Франциско и спрял пред будките за плащане на таксата в началото на моста. Преминавал оттам всеки ден в едната и в другата посока, плащал бил стотици пъти таксата за преминаване на безизразния служител, който стоял в някоя от будките по продължение на моста, но никога досега не бил ставал свидетел на такова нещо.

От най-близката будка за плащане на таксата за преминаване гърмяла музика, а младото момче вътре танцувало като бясно, докато обслужвало преминаващите автомобили.

„Какво ти става?!“, попитал възмутено мъжът. Момчето отсреща просто се усмихнало в отговор: „Нищо, човече! Просто купонясвам…“. А после младежът посочил на мъжа останалите будки в редицата и го попитал: „На какво ти приличат?“.

Мъжът се озърнал и не видял нищо по-различно от това което виждал всеки ден: тесни помещения, в които седели или стояли хора с безизразни лица, приемащи безмълвно парите за преминаване на моста и подаващи рестото без каквато и да е емоция…

И преди да отговори, младежът отново му се ухилил насреща: „Не ти ли приличат на вертикални ковчези?!“.

Преди малко изгледах един от видеоуроците в iLearning Global и научих тази история от там.

Във въпросният урок се разказваше за това как да създадем сами собственото си щастие. Също като момчето в будката за плащане…

Там се споменават осем ценни съвета как да бъдем щастливи – въпреки всичко и всички. Но няма да ги преразказвам. Уроците в тази система за личностно израстване и професионално развитие трябва да бъдат изживявани от първа ръка, а не да бъдат преразказвани. Не е същото… (Ако вече сте абонат на ILG, може да намерите въпросния урок във видеосекцията на iLearningGlobal.tv под името Create Your Happiness от Paula Fellingham).

Да се върнем, обаче, на тесните помещения, в които работим като роботи – без човешка емоция, без да намираме смисъл и удовлетворение в работата си, без да сме щастливи…

Не напразно, момчето от историята ги определя като „вертикални ковчези“. Независимо дали вашето работно пространство е също толкова тясно или пък имате широк и просторен офис – ако това, което работите не ви прави щастливи, значи също обитавате един такъв вертикален ковчег.

И само си мислите, че сте живи…

В лекцията на Пола Фелингхъм – която (освен, че пише книги и изнася лекции) всъщност е експерт по човешки взаимоотношения – се споменават доста правила и съвети как да бъдем щастливи в ежедневието си.

Много е лесно да бъдеш щастлив когато обстоятелствата са подходящи за това. Когато всичко ти е наред и няма никакви финансови, здравословни, семейни или каквито и да е други проблеми…

Това щастие, обаче, не е съвсем истинско. И трае много кратко – все отнякъде ще изпълзи някакъв проблем и ще те свари неподготвен. Проблеми винаги има. Решения – също. И едно от най-правилните решения е да изберем да сме щастливи – въпреки обстоятелствата. И въпреки общоприетите „норми“ как се реагира на подобни обстоятелства…

Неоспорим факт е, че дори и при абсолютно едни и същи обстоятелства, различните хора реагират по съвсем различен начин.

Повечето хора се оставят да бъдат носени по течението. Оставят се обстоятелствата да определят дали и кога да са щастливи.  А също и колко щастливи трябва да бъдат – пак в зависимост от външните причини, от обстоятелствата.

Но има и други хора (малко, но ги има), които сами определят щастието си  всички негови параметри. Като момчето от нашата история…

Или като Мат Хардинг.

Съмнява се това име да ви говори нещо. Но съм готов да се обзаложа, че поне половината от вас са виждали клипа някъде в Интернет. На един танцуващ хахо, който изпълнява абсолютно едни и същи смешни движения (наподобяващи донякъде танц на пиян индиански шаман) от най-различни точки на света. (Ако не сте го гледали – има го в края на днешната ми шътокуа).

Историята на този необикновен танцьор е разказана подробно в неговия сайт: „Къде по дяволите е… Мат?“. Първоначалната идея на сайта е била да показва на роднините и приятелите му къде се намира въпросния Мат докато пътува в Азия. През 2003-та година, роденият в Кънектикът Мат е дотолкова отегчен от работата си в Бризбейн, Австралия, че зарязва всичко и решава да замине на пътешествие из цяла Азия. И да пътува докато похарчи и последния цент от спестяванията си.

Именно по време на това пътешествие, негов приятел решава да заснеме на видео неповторимия му танц и така Мат става известен като „оня пич, дето танцува смешно по Интернет“.

Въпросното видео се предава от човек на човек (умните глави ще нарекат това „вирусен маркетинг“) и танцуващият хахо става все по-популярен.

Така през 2006 година Мат получава необикновено предложение от една компания, която всъщност произвежда и продава… дъвки. Stride финансират ново пътешествие на Мат – този път околосветско. И в резултат на това Мат става мега-популярен с танците си от 7 различни континента.

Разказах ви всичко това (цялата история на Мат можете да прочетете тук), защото си спомням първия път когато гледах видеото с танцуващия Мат. Беше преди поне година-две, но всеки път когато отново гледам същото видео (те вече станаха няколко, но това не променя нещата) чувствата, които изпитвам са си абсолютно същите.

Завиждам благородно на Мат – за това, че е щастлив и се забавлява!

И много му  радвам. Безгрижието и веселието му ми се предават и на мен. Поне за малко…

А понякога ми става и тъжно. Заради факта, че май все още прекарвам по-голяма част от времето си във вертикални ковчези. И не танцувам достатъчно…

За да сме щастливи, не е задължително да сме неприлично богати, да имаме скъп дом, луксозна кола и други лъскави екстри. Не в това се крие истинското щастие!

Понякога е достатъчен и само един смешен танц…

httpv://www.youtube.com/watch?v=bNF_P281Uu4

P.S. Зарекох се да не преразказвам видеоурока от системата ILG, но ми е трудно да се въздържа да не споделя поне последният от тези осем съвета как да създадем собственото си щастие. Съвет №8 гласи: Задайте си хубави въпроси! В случая под „хубави“ се разбират най-вече „положителни“. Като например: „Какво мога да направя точно сега, за да се почувствам щастлив?“.

Задайте си този въпрос и си отговорете – искрено и с настроение.

Не е нужно да е нещо голямо, скъпо или изискващо много усилие. Може и да е нещо съвсем простичко и лесно. Като един откачен танц, например… 😉

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

8 коментара за “Вертикални ковчези и танцуващи мъдреци”

  1. дон Айс каза:

    прекрасно нещо.Това си е за завиждане много ама много.От твойто щастие и други фирми са мотивирани и те спонсорират за да станеш още по щастлив и известен.Прекрасно нещо.

  2. mariana каза:

    ne6to koeto nemoje6 da opi6e6 s dumi,ne 4e ti e beden re4nika.no nemoje triabva da se vidi.o4i s o4i

  3. Как да стана абонат на ILG ?

  4. дон Айс каза:

    здравей, можели да си испрося точния адрес на клипчето за Дяволът Мат, в ю туб, за да си го истегля.Моля……..

  5. Ивалина Ташева каза:

    Мисля, че вече писах убежденията си за щастието, тук някъде в Блогатство.Ако не съм – добре, ако се повтарям – значи има смисъл, както за мен, така и за други.
    Щастието е състояние на духа, не е резултат на материални придобивки или постигнат успех.Щастието е благодарност към живота, радост от присъствието ни на Земята, любов към всяко живо същество, любов към заниманията ни, към срещите ни, към споделеностите ни, дори към грижите ни, толерантност към различните и способност да приемаме всичко случващо се като поредната крачка от пътя ни.Осъзнаем ли това всеки от нас може да си състави не 8, а 80 начина да бъде щастлив.Ще затананикаме ли, ако чуем хубава песен в банка или друга строга институция? Ще легнем ли в парка на тревата, за да четем книга?Ще се пуснем ли по пързалката на детската площадка?Не смеем дори да си ги помислим.Стискаме естествените пориви на щастие и залагаме на обстоятелствата – само да имах пари, само да можеше шефа да ме оцени…Днес живеем с илюзорно щастие, а инстинското, което сами създаваме е заключено във „вертикален ковчег“, който никой и нищо освен нас не може да отключи.
    Малките мигове на щастие създават голямото щастие.
    Едно от моите малки изживявания на щастие е да ходя боса през лятото, но не на плажа или в полето, където е естествено /но не съм всеки ден там/, а в града.О, да има шушукане, надсмешки, а други пък въобще не се впечатляват.Аз, обаче се чувствам добре и дори се усмихвам на „заговорниците“:)

  6. Гергана каза:

    Много хубава статия!Клипчето е просто чудесно!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes