В шибана държава живеем! Да ме прощавате за небогоугодните епитети…

Недостойно – и унизително – е да гледаме пищни шоупрограми по телевизиите, а в същото време деца да мизерстват и да правим благотворителни кампании, за да съберем пари за тоалетна хартия и памперси…

Тъпо е във всеки вестник да пише коя миска каква нова кола е подкарала (или какъв нов тоалет си е купила, за няколко хиляди евро)  – а на няколко километра от лъскавите заведения стотина сирачета да чакат някой да се смили на съдбата им и да им купи… лютеница и маргарин.

Ама колкото и да псуваме – и държавата и мутресите – това няма да нахрани, облече или стопли тези дечица!

Затова – майната й на шибаната държава! Майната им и на БМВ-тата и костюмите на Армани!

Няма да си загубя съня само защото колата ми е на възрастта на повечето „адреналинки“, а костюмът ми е конфекция – и то родно производство. Но ще ми е трудно да заспя – ако знам, че мога да помогна (дори и с малко) на тези деца и съм пропуснал да го сторя. И ще сънувам гладни детски очи…

Държавата, че е виновна – виновна е! И няма право да се нарича европейска…

Но и ние не сме съвсем безгрешни. Всеки ден се сблъскваме – онлайн или офлайн – с десетки такива призиви: „Да помогнем на…“, „Да спасим…“, „Да бъдем хора!“. И обикновено човещината ни стига (особено онлайн) само до това да изръкопляскаме в някой коментар на хората, които правят нещо по въпроса.

Да, ама и ръкоплясканията нито ще нахранят децата, нито ще им избършат дупетата! Лозето си иска мотика, а благотворителността изисква да си вдигнем понатежалите задници и да направим нещо реално.

Ами да го направим! Всъщност, не е чак толкова трудно…

Ако още не е станало ясно за какво иде реч – става въпрос за Дом за сираци “Свети Николай” в Нови Хан.

Отец Йоан е един голям Българин, но преди всичко – един голям Човек. И от години върши своето богоугодно дело, като се грижи за тези осиротели дечица – без много шум и без да кърши ръце пред неизброимите трудности и пречки ( в „европейската“ ни държавица).

И с това, което прави – всеки Божи ден – връща не само поизбледнялата ни Вяра в Църквата и нейните морални устои. Дава ни и една Надежда, че в България все още не са се свършили Човеците…

Такъв човек и такова дело наистина заслужават нашата подкрепа. Реална подкрепа – не само „Браво!“ и ръкопляскания.

И досега много хора, фирми и организации са откликвали и са помагали – кой с каквото може. Но тези деца – както всички деца – имат нужда от всекидневни грижи. И от топла храна – по три пъти всеки ден. А тези неща струват пари. Още повече, че зимата вече чука на вратата…

Приютът – и всички деца в него – имат остра нужда не само от състрадание и подкрепа, но и от съвсем реални неща: памперси, мляко, сапуни, детски пюрета… всичко това, което всеки от нас купува за собствените си деца всеки ден.

Тези деца не са наши собствени, но те също имат нужда от родителска грижа. А и все пак са българчета… (Много моля, „разбирачите“ да пропуснат етническите си коментари и да си напъхат „родолюбието“ на едно много интимно място – без никакви извинения за невъзпитания си призив!).

Този дом за сираци е кръстен на името на един от най-почитаните християнски светци – Свети Николай. Неговият празник – Никулден – е чак след около две седмици. Но не е и нужно да чакаме специален ден, или специален повод, за да помогнем на тези деца. Можем да го направим още сега. Веднага…

Има много начини да се помогне. Аз съм избрал за себе си тези (докато не ми хрумнат и други):

1. Още днес ще изпратя парично дарение – неголямо, но пък от сърце – по дарителската сметка на дома. Ако искате да сторите същото, в края на текста ще намерите данните за дарение по банков път.
2. Най-късно през уикенда ще заведа семейството си на пазар в някой от големите хипермаркети. Но не за да напълним собствения си хладилник, а да закупим малко продукти за децата от „Свети Николай“. (В тази публикация, Галина Вълчева се е погрижила да ни даде нещо като списък за пазаруване – за което съм и благодарен и смятам да се придържам точно към нейните инструкции).
3. Вкъщи моят син има цял куп играчки, с които си е играл не повече от 2-3 пъти и е загубил интерес (защото мама, татко, бабите и дядовците са му купили нови играчки – така става когато не си сираче). Ще поговоря с него и съм сигурен, че няма да ми откаже да подари играчките си на деца, които ще им се радват много повече. Сигурен съм и че ще се почувства по-добре – а някой ден може би ще научи на същото и бъдещите ми внуци…
4. Мога да говоря и с учителите му – или с училищното настоятелство което е доста дейно в това отношение – и да дадем началото на благотворителна кампания в помощ на децата от „Свети Николай“ в цялото училище. (Нужно ли е да пиша в прав текст, че всеки от вас може да стори същото?!)
5. Ще „оспамя“ всичките си виртуални и реални приятели във Facebook – да се присъединят към групата ДА ПОДКРЕПИМ ОТЕЦ ИВАН ОТ НОВИ ХАН В БЛАГОРОДНАТА МУ МИСИЯ. И да помогнат кой с каквото може…
6. Ще пиша лично до няколкото известни български блогъри, които познавам – и ще ги помоля да подкрепят идеята. (Тук е мястото да благодаря от сърце на Мартина Генкова-Иванова, която направи точно това – писа ми по този повод и с подобна молба – и така се роди днешната публикация в Блогатство.com).
7. Преди няколко дни ви приканих да подкрепите кандидатурата на инициативата „Спаси, дари на…“ в конкурса „Човек на годината“. Продължавам да твърдя, че save-darina.org е една от най-достойните неформални организации в България и ще продължавам и да подкрепям кампаниите на сайта по всякакъв възможен начин. Но си мисля дали точно този конкурс и точно тази награда няма да прилягат повече на Отец Иван? И дали неговите над сто деца няма да имат по-реална полза от медийното отразяване на евентуалното спечелване на въпросния приз? Нямам право да искам от екипа на save-darina.org да оттеглят кандидатурата си в полза на отеца от Нови Хан… но няма да съм и много изненадан ако те сами решат да го направят.
8. „Случайно“ или не, но един от най-стойностните ми приятели през последните години – Огнян Чипев – живее точно в Нови хан. Знам, че Оги не само ще ми помогне купените от семейството ми продукти да стигнат навреме до децата от дома, но и ще бъде моята постоянна „свръзка“ в тази „операция“. Защото тези деца наистина имат нужда от много повече от един еднократен акт на благотворителност…

Иска ми се да вярвам, че вие – които четете тези редове – също ще направите нещо за децата от „Свети Николай“. Ще се радвам ако последвате примера ми, а и съм сигурен, че можем заедно да генерираме още цял куп нови идеи за реална помощ.

Ако написаното ви е докоснало – разпространете „вируса“ на блоготворителността колкото се може по-нашироко!

И няма нужда да ми ръкопляскате – вместо това купете едно бурканче детско пюре (според Галя, децата най-много харесвали тези от праскова и банан)! 😉

всички снимки в статията са от официалния сайт на Дом за сираци „Св. Николай“ при храм „Св. Троица“

Данни за дарения:

Дом за сираци „Св. Николай“ при храм „Св. Троица“,

с. Нови хан, п.код 2110, БУЛСТАТ: 175236581

Банкова сметка: UNI CREDIT BULBANK,клон Елин Пелин

IBAN: BG72UNCR 96601000411600, BIC: UNCRBGSF

Още по темата:

Отец Иван заведе бездомни деца на море в Крапец

Благотворителност за децата от дома на Отец Иван

„Видях Бог и взех решение да Му служа“

Свещеникът от Нови Хан строи домове на своите сираци и бездомници

Сватба в дом за сираци

Все повече хора търсят подслон в Дома за сираци „Свети Николай“

Силата на българските блогъри и блогове

Ако си блогър или имаш собствен сайт – напиши нещо по темата и ми прати линк, за да го добавя тук! Още сега! 😉