Не – тази публикация не е за пророчеството на маите и всички други предсказания за края на света. Но пак е свързана – поне като метафора – със свършването на един свят. Но само, за да започне нов, по-хубав свят – свят, в който ние да не сме само това, което сме сега… а да сме такива, каквито искаме да бъдем.
Признайте си – всеки от нас иска да е малко по-различен! Всъщност, много…
Искаме да сме много по-слаби, да сме много по-богати, да сме много по-добри с останалите, да бъдем оценени от същите тези останали много по-високо и още много, ама наистина много неща…
Но само искаме. (То ако ставаше само с искане – в спалнята ми ще е да е върволица: Мис Януари, Мис Февруари, Мис Март… и останалите календарни момичета). 😉
Както се казваше в една реклама – „Не става само с искане! Трябва и акъл!“.
Да впрегнем акъла и да помислим как точно става? Да кажем, че искането е само първата стъпка. Но стъпките са доста повече:
- Трябва наистина да знаеш какво искаш. Но и ЗАЩО го искаш. Помислете си много сериозно защо точно искате да сте много по-…
- След като сте осъзнали причината за своите желания – превърнете ги в цели. Казват, че целта е мерак с краен срок. А за крайния срок вече се разбрахме – 2012 год.
- За да се реализира една цел – трябва да имаме план. Колкото по-подробен – толкова по-добре! Планът не е нищо друго освен описание на всяка стъпка от пътешествието от точка А (където се намираме в момента) до точка Б (където искаме да сме през 2012-та).
- След като вече знаем колко и кои точно са стъпките, не ни остава нищо друго освен всеки ден да правим по една. И така, всеки ден ще сме малко по-близо до крайната точка. Но това не е всичко…
- Важно е – и то много, много важно! – е не само да стигнем там, накъдето сме тръгнали. Важно е и пътуването ни да е приятно. Да се забавляваме. Да вървим по път със сърце…
Е, сигурно в дебелите книги всичко това е описано в много по-големи подробности. Това е само един блог и затова ви представих идеята съвсем просто и кратко. Можете да си я доразвиете както ви харесва.
До първия ден на прословутата 2012 година остават… точно година и половина. Тези 18 месеца са напълно достатъчни за:
- Да започнем диета, да променим хранителните си навици, да постигнем тялото, което заслужаваме. (Всъщност, ние вече сме го постигнали. Но не заслужаваме ли нещо по-добро?!);
- Да започнем да спортуваме и въпросното мечтано тяло след 18 месеца да бъде не само изваяно като от древногръцки скулптор, но и да бъде в добра форма. (Странно е, но има толкова много красиви тела, които са в ужасно състояние…).
- Да повишим финансовата си грамотност и да започнем най-после да работим не много, а умно. Така че, след 18 месеца не ние да работим за пари, а парите ни да работят за нас. Постижимо е! (И ако следите този блог редовно – ще имате много идеи как точно да го постигнете!).
- Да научим английски, френски, немски, японски или урду. Всъщност, за 18 месеца може да научите почти перфектно всеки един език – само с по 5-6 нови думи на ден. Това може не да удвои, а да умножи в пъти потенциала ви като професионалист в която и да е област. (А и в 21-ви век, да знаеш поне един от световните езици си е направо задължително).
- Да станем експерти в която и да е област. Нищо, че към днешна дата сме абсолютно начинаещи в това поприще – ако имаме план и го следваме, за година и половина ще сме много по-големи експерти във всяка една ниша, отколкото ще са 99% от хората, които ще си останат само с мечтите и мераците. (Вижте ме мен – щом за по-малко от година успях да стана блогър, при това толкова добър и скромен, значи всеки от вас също може!).
… и още хиляди, безброй други неща.
Какви точно – зависи само от теб!
Само ти решаваш дали след година и половина светът ще бъде същия.
Пожелавам ти да е много по-добър!
httpv://www.youtube.com/watch?v=thMm-7RFsm0





Blogatstvo.com News: 2012: Да планираме края на света https://is.gd/daRuH
Съгласен съм с всяка една дума в статията. Бих направил само едно допълнение. Когато имаме възможности (а всички ние ги имаме в изобилие независимо дали ги реализираме) и желание, остава да прибавим и доза неподправен оптимизъм. Защото много хора имат първите две съставки, но когато се натъкнат на неуспех бързо се отказват. Оптимизмът е съставката, която налива гориво в двигателя на растежа и ни дава енергия да продължаваме напред към мечтаното утре, преодолявайки дребните камъчета по пътя.
Съгласен съм с допълнението. 🙂
Този материал като че съм го писала аз самата – до последната запетая съм съгласна с всичко казано. Но едно е да го кажеш, съвсем друго – да го изпълниш. Повярвайте, втората част е безкрайно трудна, поне за мен. След доста неуспешни подобни опити почти нямам надежда за успех в подобно мащабно начинание. Но на всички вас – от сърце желая успех! Особено на Пламен!
Благодаря и дано!
Валя, колко си права!
Много хубаво четиво! Браво!!!
Натиснах „изпратете“ без да искам. Но що се отнася до „щуротията 2012“ то тя продължава. Цитат, който си пазя в компютъра: „Авторите на мрачните прогнози манипулират примитивните страхове на хората с т.нар. „Предсказания“. Те знаят много добре, че много от хората търсят някакво значение на своя живот и са склонни да приемат благите обещания, колкото и налудничави да са те.Живейте си живота сега, не го пропилявайте в чакане на някаква си дата.“
Във връзка с това което прочетох, се надявам наистина да се появят повече експерти, които знаят как и защо, но да имат акъл.