33 или как да се преборим с женската нервност

Петък. Почти в края на работния ден. Психиатърът скучае в кабинета си и току поглежда към часовника на стената.

Точно в този момент вратата рязко се отваря и вътре нахлува млада, много добре изглеждаща дама. Почти крещейки:

– Докторе, много съм нервна!!!

Мъжът не реагира почти 2 секунди. После бавно се изправя, отива към треперещата от емоция пациентка и казва с равен глас:

– Спокойно, госпожице! Аз затова съм тук – за да ви оправя.

И преди още госпожицата да е схванала двусмислицата в думите му, докторът протяга ръката си и с професионален жест я поставя върху челото на пациентката. С думите:

– Кажете сега, моля, тридесет и три!

– 33!!! – просъсква нервно красавицата и разтърсва предизвикателно гривата си. В очите й бляскат нервни пламъчета.

Докторът остава невъзмутим. Преди още жената да си е поела дъх той вече е поставил и двете си ръце върху забележителния й бюст и отново й казва с най-професионалния си тон:

– Кажете сега отново тридесет и три!

Пациентката поема дълбоко дъх.

– Трийсе и три! – гласът й вече е доста по-спокоен. Но дишането й става все по-учестено…

Психиатърът поклаща доволно глава. След това най-невъзмутимо пъха едната си ръка под полата на пациентката. Тя подскача от изненада, но отново няма време да се опомни, защото чува познатото равнодушно напомняне:

– Кажете сега пак 33!

Младата жена шумно издиша. На лицето й бавно изгрява една палава усмивка. Свежда свенливо поглед към пода и с много чувствен глас почти прошепва в ухото на доктора:

– Едно, две, три, четири, пет…

В очите й вече има влага. И още нещо…

httpv://www.youtube.com/watch?v=2_CooYQOTY4