По пътя
GPS е от думите, които преди време знаеха само хората с много дебел диоптър на очилата и странни прически. Но днес вече е поредната джаджа, без която животът ни би бил възможен – но не чак толкова удобен. Пък и – да си го признаем – винаги сме обичали високотехнологичните играчки…
Като повечето съвременни чудеса, без които ни е трудно да си представим модерното си битие (Интернет е най-яркият такъв пример), Глобалната система за позициониране също е рожба на военно-промишлените комплекси.
Не чак толкова отдавана GPS-ът беше нещо, което можехме да видим само по филмите за Агент 007 . Днес същата услуга се предоставя от устройства с големината на цигарена кутия – и може да се види дори в някой раздрънкан Голф (не само с пернишка регистрация).
Толкова по едната страна на нещата. А сега ми се ще да погледнем същата тема от един малко по-философски ъгъл. Защото от GPS-ът могат да произлезнат и доста метафори и интересни сравнения…
Защо ползваме GPS? За да ни покаже най-правилният път от точка А до точка Б…
В по-духовен план нещата са почти същите. Сърцето е нашия неизменен GPS – но дори то няма да ни отведе никъде… ако не знаем (предварително) къде е нашата Точка Б.
Първото винаги е да знаем накъде сме тръгнали. И защо…
Чак тогава можем да попитаме вградения си GPS кой е най-правилният път.
(Иначе всички пътища водят до едно и също място – и то не е особено приятна дестинация).
Тази истина е толкова проста, че учудващо огромен брой хора просто я пренебрегват. Според статистиките, само около 5% от хората имат цел в живота. Останалите явно ползват GPS-а си като фенерче… но не и като пътеводна светлина…
Написах всичко това само поради две причини.
И първата – както обикновено – е благородна: да ви накарам да се замислите. За посоката на вашия живот…
И да се вслушате в тихите пиюкания на вашия личен GPS… Послушайте сърцето си! Само то може да ви покаже истинската посока…
(Знам, че звучи като реплика от „розов“ сериал – но това не пречи да е и истина!) 😉
А сега и за втората причина. (Друго клише е, че „за всяко човешко действие има две причини: едната е благородна, а другата е… истинската“).
С настоящата публикация участвам в едно блог-предизвикателство на тема „По пътя“ (тук е мястото да благодаря на Васи – за поканата).
Награда е… GPS. И то не какъв да е, а топ-моделът на фирма Prestigio – GeoVision 5500BT.
Да си призная – много ми се ще да спечеля тази полезна джаджа!
И ако си имал нервите да прочетеш всичко това дотук – можеш да ми помогнеш да я спечеля!
Лесно е – само трябва да оставиш своя (неанонимен, т.е. с поне истински е-мейл адрес!) коментар тук, под оригиналната публикация. Но за по-сигурно – цъкни и гласувай за този текст и в Svejo.net! Това ще е критерият за победа ако пък повече от един участник имат еднакъв брой коментари…
И за да има fair play – можеш да гласуваш и за другите участници в надпреварата:
Аз няма да се разсърдя ако някоя от техните публикации ви е харесала повече… 🙂
(По-важно е следващите 5000 мили да са в правилната посока!)
httpv://www.youtube.com/watch?v=tM0sTNtWDiI
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Успех и на теб! 🙂
Благодаря, Майк! 🙂
Ех, знаех си, че няма начин да не се включиш. Като видях публикацията и ми мина досадното чувство, че нещо не е наред. 😀
Всичко е наред. Или му е ред… 😉
сърцето не винаги е благонадежден GPS…катастрофите от него понякога са по-тежки от пътните такива..
Така е…
Но Пътят Без Сърце си е направо Via Dolorosa… 😉
Uspeh i ot men!
Благодаря! 🙂
Няма значение колко бързо тичаме, ако посоката е грешна :), а и винаги ще пристигаме някъде другаде…Нашият личен вграден GPS е твърде важен, но малцина са чели инструкцията за употреба!
Успех! Джаджата чака! 🙂
Keep walking!, както казва колегата Джони… 😉
От солидарност…..успех и от мен:)
Venseremos! 😉
Аз предпочитам сърцето и главата пред хай-тек джаджите … Опитът от GPS е невинаги положителен, докато главата и сърцето не са ме предавали :)))
И за джаджите – и за сърцето – си трябва редовен update! 😉
То, сърцето и без GPS се оправя. Но не пречи човек да го спечели. Успех, Пламски!
Благодаря ти, Нина! Важното е да сме „на хорото“… 😉
Успех Пламене и само да кажа, че тия GPS-и особено в служебни коли никак не са нещо готино :))))
Нямам нищо против към GPS-а да дадат и по една кола… 😀
Тъкмо преди малко четох публикацията на Майк и се чудех, че и ти не си се включил…. поглеждам блога ти и … изненада 🙂
Успех!
ИзненадАх те, значи! 😛
Хареса ми! 🙂 Успех! 🙂
Колкото до сърцето – хубаво е да си припомняме, че то винаги знае верния път – ако се вслушаме внимателно…
…затова и безсърдечните се въртят в омагьосан кръг! 😉
Желая успех , и вярвам, че когато човек иска нещо много силно и полага усилия да го постигне ЩЕ УСПЕЕ!
Желанието помага! Но коментарите ви – още повече! 😀
Успех, дано един от първите маршрути , които въвеждаш в новия пЪтепоказател е ВАРНА!:-)
Като нищо… 😉
Успех и от мен!
А от мен – благодаря! 🙂
И от мен успех:)
А дано! 😉
Ти знаеш как да постигнеш това,което си пожелал 🙂
Благодаря за оценката! 🙂
За какво ти е пък ГПС… по-добре да се стига… ако ще и по-бавничко… Преди три години се загубихме по пътищата из търновско. В колата сме ние и едно испанско семейство. В едно село спрях да питам един кравар (буквално) за пътя. Беше изпушил няколко марихуани, а на потника му пишеше „De puta madre“… ти си превеждай :)))
Това ме подсеща, че аз всъщност от 13 години си имам GPS – Gloria Petrova Service! 😀
Аз ги сменям и затова все загубен обикалям… 🙂
Моят NPS – Nayden Penev Service явно е от друго поколение и добре, че тук-там из България има останали табели и успявам (въпреки че съм жена) да разчета картата ;)))
Личният Ви GPS e качествен. Успех за другия!
Нали?! 😉
Успех и продължавай с писането – има кой да чете и да размишлява над тях 🙂
Благодаря, Наско! 🙂
Като прочетох всичко това, се сетих за Елисавета Багряна и нейния стих Сеизмограф на сърцето: „ТИ ВИЖДАШ ЧОВЕКА – върви до тебе, работи, говори, прилично облечен, пътува, чете, а сам непроницаем, нечетим. С кой уред ще прислушаш душата му?“ гласеше една част от него… Успех 🙂
Може пък уредът да е точно този?! 😉
Успех и от мен!
Благодаря ти, Радо! 🙂
Според мен концепцията е грешна. Сърцето определя целта, но умът ни показва най-првилния път.
Всеки има право сам да си избира концепциите… и всичко останало… 🙂
УСПЕХ И ОТ МЕН!!! : )
Благодаря, Маргарита! 🙂
Пламене джи пи ес показва правилната посока,но в живота не всички постигат целта,самотози който има един процент шанс и талант и много упорито работи за да я достигне.Едно рамо и от мен
Благодаря – за рамото! 🙂
Сърцето трябва да се слуша! Успех 😉
Благодаря ти, Свилене! 🙂
Знам,че ще успееш!!!! 🙂
И аз те обичам… 🙂
Успех!
Все ми се ще да добавя нещо, ама…
Да не си разваляме празника… 😛
И аз така знам, че сърцето е най-добри компас за пътя с посока, но нека има и малко разум. Иначе въздуха под налягане едва ли е най-точната рецепта. Явно при мен е било въздух под налягане, но нищо. Падането е хубаво нещо, макар и да заболи. Човек се поизтупва, става и тръгва. Важно е да не се носи по вълните, а срещу течението колкото и каквото и да му струва това. Пожелавам ти да спечелиш джаджата.
Благодаря, Галя!
Пожелавам ти успех и заради „двете причини“ !
Благодаря ти, Хели!
Неа! Страдате от тотално неразбиране на технологиите.
GPS не е чак толкова глобален и ви показва само позицията в триизмерното пространство, около планетата Земя.
За пътя от/до сърцето е препоръчително да се позовавате на системата ГЛОНАС.
Стискам палци!
‘)
Други са ми страданията, но благодаря, все пак…
Успех, Пламски! 🙂
Чул те Блогър! 😉
Не знам защо, но си мисля, чеее….докато „….GPS-ът беше нещо, което можехме да видим само по филмите за Агент 007 …“, вграденият GPS у хората, беше много по-точен, и с много по-финни настройки. Колкото повече се глезим, толкова повече се отдалечаваме от нещата, до които трябва да стигнем сами ! 🙂 Може пък и да греша де 😉
Май не грешиш… Но стана много електрониката – и има смущения по трасето, затова! 😉
Еха 🙂 Много спортсменско поведение 🙂 Стискам ти палци! И благодаря за любимата песен 🙂
И аз благодаря! Пък и на мен ми е любима… 😉
Дори и за личния GPS е нужно да си платиш за картата, която ще те отведе на правилното място.
Вариант две, да направиш някоя шашма, от която да се възползваш безплатно, но то е такова само за теб, все някой го плаща 🙂
С пожелание за интересни кординати 😉
Интересно пожелание… 😉
като китайско проклятие 😀
Добро утро:)
Дал Бог бедро! 😉
Нека този GPS ти показва пътя към мечтите ти, да не забравяме, че най-далече стига този, който неззнае накъде е тръгнал 🙂
Успех ! :))
Нека! 😉
Успех и от мен!!! 🙂
Благодаря, Мая!
подкрепата – имаш я!
успех…
Благодаря, Илияна!
Успех! 🙂
Престижна награда 🙂
Благодаря ти, Ради! 🙂
Успех,Пламене 🙂 И дано този GPS ти помогне да се ориентираш по пътя,който е избрал другия 🙂
Благодаря за пожеланията, Цвети! 🙂
С GPS или без, важно е пътуването да е вълнуващо:) Хубава песен!
Пътуването е каквото си го направим! 😉
Go, uncle! 🙂 You can do it!
Чичо доволен… 😉
Гореспоменатото устройство(а) ще посочи правилния път, единствено ако му инсталиранш правилната програма. Но дори и да се загубиш, по-важно е после да се намериш.
Често се губя, но въпреки това не съм загубена кауза! 😉
Ако дават GPS за рая ще се включа и аз, лошо е че винаги бройките са ограничени. ;-)) Желая успех – да, добре е да познаваме пътищата на сърцето, това си е най-добрия GPS !!!
Аз не бързам… за Там… 😉
Успех по Пътя и особено по кръстопътите и завоите!
Обещавам да внимавам! 😉
Смятам, че GPS-ът ще бъде твой благодарение на благородната причина, поради която четем „По пътя“. Успех!
Дано да си познал! 😉
„Останалите явно ползват GPS-а си като фенерче… но не и като пътеводна светлина…“ Ей те това изречение ме сцепи и добре, че трябва да пазя приличие на работа, в противен случай не зная освен усмивка какво друго щеше да се изтръгне от мен!!!
Хареса ми поредната ти провокация! Успех!
Ще ми се да ви видя на Феър плей с Майк Рам ;)) Но вие сте приятели – може да договорите време за ползване 😉
Приятелството си е приятелство – но GPS-ът е с коментари! 😀
Успех в надпреварата макар ,че за теб посоката е ясна! По- скоро да е за фенерче защото по пътя и такова е нужно.
Не е много ясна… затова имам нужда и от фенерчето. 😉
Успех! Накъде ще отпрашиш като го спечелиш? 🙂
Към залеза… 😛
Ти си пич така че и да не спечелиш какво ти пука:)
Аз и да спечеля – пак така… 😉
Ами понякога е кофти всеки да може да разбере къде си (дори снимките имат GPS данни вече), аз за това избягвам подобни устройства, когато може просто да се подготвиш предварително използвайки интернет. Успех за наградата.
Кофти е най-вече за семейните… 😛
Много ми хареса това, което си написал. Съвпада с метафората, която аз използвам за моите клиенти, но аз (нали съм старомодна и роматична) разказвам за Капитана на кораба и аз като негов компас. Ако някой не знае на къде и до къде иска да пътува, той няма нужда от Компас. Ще си прави околосветски пътешествия или ще се остави да бъде воден от теченията.
Желая ти успех, защото и твоят блог е своеобразен Компас на всички нас!
Интересно… Наскоро спечелих награда от една викторина (на застрахователна тематика). Наградата се оказа… компас. 😀
Първо се учиш да караш с компас, после с джи пи.
П.С. опс нещо се обърках. Не джи пи. Джи пи-то е когато си хванал незнайна болест по незнайна пътека.
А някои джипи-та си заслужават возенето… 😉
Успех! Наистина ми хареса 🙂
Благодаря ти, Мария!
Yeeee! Za Plamen!
Изненадваш ме – ама много приятно! 😉
Най-важният GPS вече си го спечелил:) Другото е само преследвачески гъдел, но ти пожелавам и него! Заслужаваш си, Пачо!:)))
Да бе, сега се замислих ако първия джипиес почне да ревнува… 😀
Не обичам да оставям коментари, въпреки, че съм изчела всичките ти публикации ( и ще продължавам да ги чета)….но сега обстоятелствата го изискват и гласувам за теб. 🙂 Вземи я тая джаджа:)
Винаги е полезно да излезеш от зоната на комфорта! Благодаря, че си го направила за мен! 🙂
Имаш подкрепата ми:-)
А ти – моята благодарност! 🙂
Пожелавам успех….да ти влезе в употреба 🙂
Благодаря! Ако беше жена – щях да си помисля, че ми намекваш, че съм „загубен“… 😀
Глас даден 😉
Твоите добрини нямат край! 😉
„Послушайте сърцето си!“, за да не ти мрънка после, ако си послушал разума!
Успех!
А, тя си мрънка… по подразбиране… 😀
„тя“?
В един друг разказ е неизвестно коя е Ана, тук – „тя“.
Определено трябва GPS!
Не (ме) четеш внимателно! 😉
Вашите статии, г-н Петров са винаги интересни и полезни. Продължавайте в същия дух! Имате подкрепата ми.
Благодаря, г-н Стайков!
За теб съм Пламене!
Сега вече няма начин да не спечеля! 😉
Хей, Пламка, тааа….какво казваш за технологиите,ммм….погледни това :)))))) – https://vbox7.com/play:075b5104
Аз никога не коментирам, но този път реших, че Ви длъжа подкрепа. Мисля, че този GPS, който имате е най-голямото богатство за Блогатство, но сигурно и другият няма да е излишен. Успех и благодаря.
Пуста лакомия! 😉
Благодаря…
Да ти помогна поне с един глас (като не може с бира ) 😉
Преглъщам… 😀
Успех и от мен!
От мен – голямо БЛАГОДАРЯ! 🙂
Сега видях,но като гледам не е късно:-)
Още не е… Благодаря, Яворе! 🙂
Dobre se spraviash:). Mislia che vsichki tsenim mnogo otkrovennostta ti!
No vse pak, goliama greshka ako mislim za sartseto si kato za GPS… Gorkoto sartse, ako e podlojeno na programirane! Znaem che vsichko v nas i okolo nas e v permanentna promiana i rabotata na sartseto e da ni darji v ravnovesie. Destinatsiite ( ne e nujno da e samo edna za shtastie) sa neshto otnositelno (nie si mislim che e edno, to se okazva drugo, na drugia den koordinatite sa veche drugi… i tn). Vij, da spechelish GPS si e konkretna tsel:). A, ako ne go spechelish, slushai sartseto si!:)
Pozdravi i uspeh!
(niamam kirilitsa)
Благодаря ти, Елица! 🙂
Сърцето винаги те навира в най-големите шубраци,от където понякога няма измъкване,колкото и GPS-a да имаш.
Е, все пак… 😉
Все пак успех 🙂
Като ти чета писанията, все едно аз съм ги писал :)) Иначе съвсем сериозно – това, което споделяш ми пасва много и чувствам, че и аз бих го казал по същия или поне по подобен начин (ако имам твоето дар-слово, разбира се). Успех!
Сега някой ще си помисли, че и тези хвалби сам съм си ги писал… 😀
Ако бях фея, щях да с един лек замах на вълшебната си пръчица щях да ти осигуря мечтания топ-модел GPS и да ти доставя радост. Но е по-добре, че не съм, защото тогава нямаше да видиш всички тези коментари и нямаше да разбереш, че толкова много хора те харесват и ценят!
Успех ти желая!
Чак мечтан не е… Но ако имаш вълшебна пръчица – имам някои по-спешни нужди! 😉
Категорично заставам с две ръце за подкрепа! Чета всичко с огромно удоволствие. Сигурно се повтарям, но наистина тук виждам голяма част от моите мисли и разсъждения.
Ей сега ще мобилизирам още няколко косвени почитатели на Блогатство да гласуват 🙂 Покрай моите споделяния се оказа, че доста други хора също следят блога 🙂
Категорично съм ти благодарен за подкрепата! 😉
Чудесна статия!
Чудесен коментар! 😉
Успех Ви пожелавам !
Много Мило! 😉
Много Мило! 😉
Ще спечелиш!!!!
Но после … отложи черпенето за дните СЛЕД постите…
Това да ми е проблема! 😉
К’во е това GPS? Яде ли, пиЕ ли се? Ама… щом си го искаш, що па да си го нЕмаш? Айде – хаирлия да е(да си)!
Не знам пие ли се – но непременно ще се полее! 😉
И от мен успех 🙂
Благодаря – от мен! 🙂
Пу си мен това изречение – „Сърцето е нашия неизменен GPS – но дори то няма да ни отведе никъде… ако не знаем (предварително) къде е нашата Точка Б.“ 🙂 Сравнението си заслужава 😉
Щом казваш… 😉
едно време само по звездите се ориенираха…и какви неща откриваха!!!!
а, сега – глезотии – GPS …
обаче по тая логика – представям си какво ли ще откриеш!???
успех! 🙂
Аз пък обичам да се глезя… 😉
Здравей Пламене.
Как да ти кажа, не се познаваме, но по незнайни за мен а и за теб ПРЕДПОЛАГАМ причини, бих те подкрепила даже и без да чета какво си написал .
Имаш подкрепата ми в това ти начинание, предизвикателство и т. н., само ще уточня , пак че, все пак и аз си запазвам правото некой път и да не те родкрепя и то да ти кажа най-вече щото много много не ги разбирам тез работи дето ги пишеш.
Но имаш едно огромно благодаря от мен за урока по УМНОжение.
Възхищавам ти се .
Хубав ден.
Чао.
Огромно благодаря и от мен! 🙂
С пожелание винаги да ти посочва верния път (да не се бъгва никога) 😉
Дано! 😉
Тук съм и аз!
Благодаря ти, Васко!
Даваме и ние своя вот! За GPS-ът на сърцето…
Сърдечни благодарности! 🙂
Странно, че още не съм ти го написала! Наистина, много верни неща си казал, Пламски – радвам се, че се включи в предизвикателството!
Че може ли без мене?! 😉