За Дарт Вейдър и добротата у човека

Сега ще изкажа едно твърдение, от което на даскалиците по литература ще им се прииска да се хванат за… кобура. Като Гьобелс… (Макар че, току-що попаднах на един текст, в който се твърди че тази крилата фраза всъщност идва от една немска пиеса, а не от въпросния немски кретен).

Ето го и него: в сравнение с многопластовия драматизъм и трагизъм на Дарт Вейдър, Шекспировият Хамлет е просто едно объркано датско аристократче, което просто има нужда от лека трудова терапия, тип Макаренко…

И преди на даскалиците да им избие сива пяна около устата – да взема да се аргументирам!

Хамлет е само едно пишлеме със синя кръв. Вейдър си е улегнал мъж, а вътрешната борба при улегналите мъже винаги е по-драматична от страданията на някакъв си пъпчив тийнейджър. Пък бил той и престолонаследник… (Да ме прощават Уелският принц и другите младежи, родени със сребърна лъжичка в устата… или в други телесни отверстия!)

Да не говорим, че „Хамлет“ е пиеса само в пет действия, а сагата STAR WARS вече има цели 6 (шест!) епизода…

Питайте 100 произволно избрани българчета кой е Хамлет – и половината ще ви кажат, че има такава марка пури, а другата половина даже и това няма да знаят. Но ако намерите и 1 дете, което да не знае кой е Дарт Вейдър – със сигурност родителите му са социопати и вкъщи сигурно имат по-малко от 3 телевизора и горкото дете не може да се дореди до нито един от тях от сериалите на баба или мачовете на тате…

А сега – малко по-сериозно! (Доколкото ми е по възможностите).

Лорд Вейдър наистина е много силен образ. И още по-силен символ…

Само в една от сериите (оригиналната първа, т.е. Епизод ІV) той е изцяло символ на Злото. В останалите епизоди – и особено в „Завръщането на джедаите“ – той наистина е най-противоречивия образ в цялата сага. И виждаме неговата трансформация от добър човек към зъл ситски лорд – но и обратно. От Тъмната страна към Светлината…

Подобно на този измислен герой на ненадминатия Джордж Лукас, всеки злодей крие в себе си поне зрънце доброта. Но не всеки има шанса да даде шанс на зрънцето да покълне отново…

Повечето хора обаче не сме чак толкова крайни – откъм качества на характера. И без да сме злодеи, всеки от нас прави лоши неща… понякога. Или вижда в човека отсреща своя личен Дарт Вейдър…

„Номерът“ е да можем да погледнем и през страшната черна маска – и да съзрем добротата! Или поне намека, че я е имало…

Тогава може би ще успеем да се върнем на страната на Светлината. Или да изведем търпеливо за ръка някой друг – от царството на Мрака…

Не се наемам с готови рецепти. А и такива май няма…

Но наистина вярвам, че хората по природа са добри – дори и когато действията им упорито и методично доказват точно обратното. Въпрос на гледна точка…

И понеже едно птиченце ми прошепна, че читателите на Блогатство много обичали когато цитирам и други мъдреци (освен себе си) – ето едно скромно букетче, прясно набрано специално за всички вас:

ЗА ДОБРОТАТА И ЗЛОТО

• „Когато добрите хора умрат, тяхната доброта не изчезва и продължава да живее. Колкото до лошите хора, тяхната злина бива погребвана заедно с тях“ – Еврипид;
• „Животът – такъв, какъвто е в действителност – не е битка между доброто и злото, а е битка между лошото и още по-лошото!“ – Йосиф Бродски;
• „Цената, която плащат добрите хора за безразличието си към обществените дела, е да бъдат управлявани от зли хора!“ – Платон;
• „Хората никога не правят злини с такъв устрем и задоволство, както когато го правят заради религиозните си убеждения!“ – Блез Паскал;
• „Има само едно Добро – Знанието. И само едно Зло – Невежеството!“ – Сократ;
• „По-добре е да си добър, отколкото лош. Но цената на добротата е просто ужасяваща!“ – Стивън Кинг;
• „Страхът е болката, която се ражда у нас от предусещането за нещо зло“ – Аристотел;
• „Собственото ни съзнание – а не враговете ни – ни подтиква по пътя към Злото!“ – Буда;
• „Хората не се различават много по това, кое определят като злини, но се различават ужасно много по това, кои злини определят като оправдани“ – Г.К. Честъртън;
• „Ако хората са добри само защото се страхуват от наказания или се надяват на награди – тогава наистина заслужаваме само съжаление!“ – Алберт Айнщайн.

А вие току-що заслужихте и традиционния ми музикален поздрав:

httpv://www.youtube.com/watch?v=45V1Q_C2Wpc