Пърпендикулярно…
Понякога ми идва да крещя.
И точно тогава запазвам ледено мълчание.
Понякога ми идва да се махна от себе си.
Но няма как да съм си непоносим.
Понякога просто всичко е с главата надолу.
Или целият свят е станал нагоре със задника…
Понякога ми се иска да нямам сърце.
За да няма какво да бъде разкъсано и превърнато в безформена кървава купчинка…
Понякога ми се струва, че другите не ме разбират.
Но в повечето време аз не разбирам другите.
Понякога неправилните неща са най-правилни.
Понякога даже няма Добро и Зло.
Понякога дори думите са излишни, тромави и недостатъчни.
Понякога просто трябва да изкрещиш…
httpv://www.youtube.com/watch?v=TscvpdGjLrw
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Не съм съгласна! Нито с мълчанието , нито с крясъците!
Смали картината на негативизма и я хвърли в кошчето в ляво.След това визуализирай истинската, ярката ,великолепната на АЗ-а в целия му блясък и се усмихни на живота и хората!
Който ,каквото да ти говори ,човек САМ излиза от тези състояния!
Никак не е лошо да изкряскаш, когато ти е дошло в повече! Дори е необходимо! (Казвам го отговорно и професионално.:)…) Има още такива анти-стрес уреди: закачваш на стена едно хартиено листче с окръжност, нарисувана по средата на листчето, и, като ти дойде в повече, удряш с главата си точно в центъра на тази окръжност… докато не ти мине емоцията…или главата.. 🙂
Всъщност аз избирам друг подход – тренировка на емоциите и въображението. Светът не е задължен да бъде такъв, какъвто ти си го представяш, затова можем да пробваме да го приемаме в цялото му разнообразие… 🙂
Адски ми хареса…..така се чуствах и май още по някога….Има такива етапи в живота ни и те ни правят по силни и може би безчувствени.
Колкото и да не ни харесва понякога изпадаме в такива състояния.За съжаление напоследък стават все по-чести.
Kрещи!
Но после подмини!
Няма смисъл от крясъка, ако останеш същия или на същото място!