Да си спомним за Дари
Има теми, по които каквото и да се напише… ще прозвучи като хладно клише. Или като излишно красноречие…
И въпреки това… по тези теми не може и да се мълчи. Нямаме право да мълчим. Или да забравим…
Теми, които те карат да чувстваш клавишите под пръстите си като нажежени въглени. Но не можеш да спреш нестинарския им танц. А и не искаш. Защото още я помниш. Защото усмивката й те преследва навсякъде. (Не, не „преследва“! Следва. Както онази звезда е следвала стъпките на новороденият във Витлеем месия… според легендите).
Защото тя не трябва – а и не може – да бъде забравена!
Защото я наричахме нашата Мандаринка…
Защото тя дари името си на един сайт… който стана нещо много повече от един сайт… нещо много повече и от самите нас… и всичките ни грешки и човешки слабости…
Тя се казваше Дарина. Но всички я наричаха просто Дари. На 3 годинки вече беше може би най-известното дете в България – или поне най-известното болно от левкимия дете…
Със своята пленителна усмивка, малката варненка успя да постигне едно малко чудо: чудовищната сума от над 600 000 лв, необходими за лечението й беше събрана за рекордно кратък срок (по-малко от три месеца!) с помощта на буквално хиляди българи от цял свят. Българи, за които Дари не беше чуждо дете. Не беше чужда болка…
И чудото стана! Всички вярвахме, че страшното е минало. Че има шанс, че има надежда…
Но само надеждата ни не беше достатъчна. И дойде онзи страшен 30-ти май…
…
Днес пак е 30-ти май. Две години по-късно…
Но все още има шанс. И все още има надежда.
Надеждата, че загубата на Дари, макар и безвъзвратна…не е била безсмислена.
Че вярата ни в Доброто не е изстинала завинаги.
Че още сме хора…
…
Да си спомним за Дари!
Да не се срамуваме от сълзите си, но и да не забравяме, че в България все още има деца, за които и най-малката подкрепа може да бъде разликата между живота и смъртта.
Част от тези деца са все още тук – в сайта, който все още носи нейното име: www.save-darina.org
(Някой ден всеки от нас ще отиде там, където сега е нашата Мандаринка. Със сигурност. Но и със сигурност до тогава можем да направим много…за да продължи нейната усмивка да ни свети. Като онази звезда – в преданието за Онзи, който е казал: „Бог е Любов!“)
Обичаме те, Мандаринке!
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Дари, винаги ще бъдеш в сърцата ни. Не си и няма да бъдеш забравена.
Няколко дни си мислех какво да ти напиша.
Опитахме. Успяхме с парите. Не успяхме с Дари…
Помня как бяхме олицетворявани с „българска мафия“, която се чуди как да изцица пари от бедните поданици на кралицата… Да се борим с Каменчо Спасов за мобилните оператори… Да взимаме нееднократно и челно мотиката, наречена „българско здравеопазване“. И всичко това е без значение, защото не успяхме… Нашата цел беше оздравяването на Дари, а не някакви пикливи 700 бона. Безумно многото пари, които се превръщат в жълти стотинки, когато извадиш тялото на детето от транспортен ковчег, увито в амбалажна хартия с надпис „Human remains – 1; Body parts – 0;“ и т.н. …
И все пак… Хората доказаха, че са хора… Поне голямата част от тях…
Щях да забравя… Последната снимка на Дари, 20 минути преди да влезе в реанимацията, от която не излезе…
https://www.dryndryn.net/forum/dari/dari_last.jpg
И, за да не е толкова черно, ако позволиш, една лингвистична забележка – коментарът ми подлежи на „О“добрение :)))
Ще бъда откровен – не съжалявам, че не успях да взема участие и в посрещането на тялото. Така я помня само от изпращането на летището. Усмихната…
Ти имаше по-тежък избор. И се справи мъжки. Но въпреки това, знам че и ти помниш и хубавото…
(а превода не е мой, но това да ми е проблема…)
Dalbok poklon za tebe, Plame. VELIKA I PREKRASNA DUSHA si ti. BADI BLAGOSLOVEN. Vse oshte mi e trudno da govorya. Makata styaga garloto mi, no OBICHAM TE I TE PODKREPYAM V BLAGORODNOTO TI NACHINANIE. S UDOVOLSTVIE BIH DALA POMOSHTTA I PODKREPATA SI ZA TAZI KAUZA.
Начинанието никога не е било мое (и никога не съм имал подобни претенции). Аз просто се озовах на правилното място в правилното време…а и сред правилните хора.
А каузата е всенародна. Това поне се видя ясно. И ми дава надежда и оптимизъм. За този народ…
[…] за Галя, после (преди точно 3 години) създадох и сайта save-darina.org, малко след това и Коледа365, а съм правил и доста […]