20-ти април, 1992 година. Митичният стадион “Уембли” в Лондон се пука по шевовете, но не за футболен мач, а за един необичаен рок-концерт.
1,2 милиарда зрители от цял свят също стават свидетели на събитието чрез директното му предаване и поне два милиарда очи не остават сухи още след първите акорди на първата песен.
Този концерт се превръща в легенда. И е в памет на една легендарна фигура на рок-сцената – напуснала този свят по малко от половин година преди да събере на едно място цяла плеяда от звездни изпълнители, които да изпълнят неговите песни, в негова памет.
Сър Елтън Джон, Робърт Плант, Аксел Роуз, Ани Ленъкс, Дейвид Бауи, Лиса Стенсфийлд, Джордж Майкъл, Дзукеро… всички те са се събрали да изпеят неговите песни – пред публиката, която никога няма да го забрави. Накъдето и да задуха вятъра…
Фреди Мъркюри
Легендарният вокалист на легендарните Queen, без които рок-епохата просто нямаше да е същата…
…
…
Няма други текстове по същата тема.
Tags: Queen, концерт, Куийн, рок, сцена, Уембли, Фреди Мъркюри
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Blogatstvo.com News: Накъдето и да задуха вятъра… http://is.gd/7uFvi
Thumbs up! RT @blogatstvo: Blogatstvo.com News: Накъдето и да задуха вятъра… http://is.gd/7uFvi
Наистина невероятен талант! Жалко обаче, за обърканата (обратната) му ценностна система…
Айде сега….все пак днес е 2-ри февруари…;-)
Точно защото е 2-ри февруари! Хич не ми беше приятно, гледайки днес за малко сутрешния блок по bTV, в пиково време да ми показват някакъв объркан мъж, облечен като жена. Моите момчета в това време са на училище, но какво става с учениците, които са втора смяна?!? И защо тази показност и кому е нужно това?!? Питам аз и отговор не искам понеже дори и за пеленачетата това е ясно…
Все пак, Фреди си е Фреди.
А между другуто, има една реплика от руска пиеса-”…аркашка, ние стеб сме артисти и нашето място е на бюфета…” , артиста си е винаги артист независимо от пристрастията му.
Все пак, Фреди си е Фреди.Жалко само че тази му сексуална ориентация го вкара в гроба.