Лимонов сок от портокали

 КАКВО ПОТИЧА КОГАТО ТЕ СТИСНАТ?

Не помня къде точно съм го прочел – но ме впечатли. Защото метафората беше достатъчно ярка и запомняща се. А и защото ме настъпи по един много чувствителен „мазол“.

Много хора (включително и моя милост – допреди да се сблъскам с тази метафора и да открия истината) се смятат за „портокали“. С други думи, те си вярват, че са възпитани, културни, учтиви и примерни граждани…

… докато някой и нещо не ги „стисне“ достатъчно силно…

Тогава – след стискането – те с изненада (или направо с ужас) откриват, че това, което потича от тях е… лимонов сок.

Надявам се да се схванали метафората. Аз я разбрах мигновено – защото и аз се смятах за портокал, но веднага се сещам за цял куп ситуации когато от мен се е леел само лимонов сок. Кисел и разяждащ…

А много ми се ще да съм наистина портокал. И никога да не ме засърбят отново ръцете и да не изпитам отново този силен варварски копнеж да стисна някого за гушата…

Случва ми се често. Но вече не мога да се оправдавам (поне пред себе си), че такъв е живота. Че времената са такива…

Не – не времето е „вълче“! Вълците сме самите ние. Но това е въпрос на избор – а не на темперамент, характер или генетична обремененост…

И тази сутрин ми се случи. Един „бакшиш“ ме засече като ме изпревари отдясно, а като го поздравих с клаксона – ми показа среден пръст.

Първоначалната ми реакция си беше първосигнална. Съмнявам се бакшиша да е бил силен по физика, но ужасно много ми се прииска да му преподам урока за инерцията на 140-килограмово тяло, фокусирана в един десен юмрук…

Малко преди да направя нещо необмислено – се погледнах в огледалото на колата. И гледката ме стресна. Но и ме засрами…

После се сетих за една друга случка – отпреди 6-7 години – когато един тип в квартала ме напсува зад гърба ми (без да подозира, че го чувам) и аз наистина тръгнах да го хващам за гушата. Малка подробност – водех за ръка тригодишния ми син…

Тогава детето ме спаси. (А сигурно спаси и оня тип, но за него така или иначе не ми пука). Защото някак си усетих ужаса му и си дадох сметка на какво ще го науча ако тръгна на саморазправа с поредния уличен простак.

Овладях се, но само аз си знам колко ми струваше това. И колко ме беше срам от поведението ми…

След това съм изпадал в подобни ситуации още много пъти. Включително и тази сутрин.

И все още ме сърбят много ръчичките. Понякога изкушението е направо непоносимо.

Но съм благодарен на моя ангел-охранител – че поне досега ме е опазил от фатални глупости.

Защото вече си давам сметка, че животът на човек наистина може да се промени само за миг. От едно-единствено неправилно решение…

И знам, че затворите са пълни с хора, които може би съжаляват за някой такъв миг. Но не могат да върнат времето назад…

Затова – все още искрено искам да съм портокал.

Въпреки че, от мен все още продължава да капе лимонов сок…

(Но все по-рядко).

httpv://www.youtube.com/watch?v=YcdbCJjsetM

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

18 коментара за “Лимонов сок от портокали”

  1. Blogatstvo.com News: Лимонов сок от портокали http://is.gd/9bPwUR

  2. Майк Рам каза:

    Мисля, че при всеки е така. Някоя голяма простотия предизвиква мощен изблик на гняв. Понякога е мигновен и както се появява, така отминава – без особени последици, освен по-високото ниво на адреналина. Понякога, обаче, не можеш да го овладееш и го изливаш върху „виновника“, който може да се окаже както неподходящ „спаринг партньор“, така и твой близък човек, когото да нараниш дълбоко и за дълго. Хубавото е, че хора като мен и теб го осъзнават и се опитват да бъдат портокали. Не знам, обаче, как да се справим с онези, които са превърнали тролството в начин на живот и се хранят с гнева, който предизвикват в себе си и в другите.

    • Аз се опитвам да ги разбера. Не да ти съдя или да ги оправдавам – а просто да си помисля за миг, че можеше да съм на тяхно място.

      И тогава гневът ми някак си избледнява…

    • Dimitar N. Mitev каза:

      Спомняш ли си тази история Майк :)? Понякога е добре да отговориш на това, което се е обадило! Ако подадеш и другата буза просто ще стимулираш идиотщината и ще я храниш още и още! Като при добрия и лошия вълк! На простака трябва да му се напомя, че е такъв иначе ще продължава да се множи! http://silvermountain.wordpress.com/2011/01/07/with-love-in-your-heart/

  3. райна каза:

    дощя ми се да си призная – лимон съм, с портокалова коричка (тънка). Няма да повярваш, но даже съм се била (и то не само в детските години). Единственото, което ме оневинява е, че при силен натиск ставам отново портокал

  4. Валина каза:

    Сложно нещо е Животът – „едно от най-сложните“! Чудесно е да се контролираме във всяка ситуация, да овладяваме гнева си, да бъдем благоразумни и благородни… Но не оставяме ли по този начин простаците да се вихрят безнаказано (защото у нас Законът за обикновените хора май не сработва и си е чиста утопия да чакаме той да каже тежката си дума). Та затова съм доста объркана по въпроса за лимоните и портокалите. Лично аз, понеже се познавам от доста дълго време и знам, че съм добър и справедлив човек, ако имам възможност да натрия носа на някой простак или престъпник, бих го направила без угризения за нарушаване на целостта на портокаловата си сърцевина.
    Това донякъде гравитира към призив за саморазправа, но ако е с благородна цел – аз съм „за“.

  5. Nina каза:

    Засърбяха ме ръцете да напиша, че лимонът всъщност е един от най- ценните и чисти продукти на майката природа. Той на „студено“ не вирее, по едно и също време на лимоновото дръвче можеш да видиш и цвят и плод, и зеленина, т.е многообразие от чувства и емоции. Лимона убива всички бактерии :)), а цветовете му са изключително красиви и ухаят отдалеч. Понякога и лимонът е нужен, как иначе ще оценим сладкия портокал!

  6. „…погледнах се в огледалото на колата. И гледката ме стресна…“
    „…животът на човек наистина може да се промени само за миг…“
    „…Овладях се, но само аз си знам колко ми струваше това…“
    Искрено се надявам ние ХОРАТА да започнем да се владеем САМИ, да мислим сами, да разсъждаваме сами!

  7. Труден каза:

    Пламене, иде ми да те гушна и да те млясна по пухкавата, брадясала бузка 🙂

  8. Диагнозата показва над 101% мъжки хормони, концентрирани в 140 килограма, това си е направо опасност. Спомняй си понякога, че днес, за разлика от пра-историческата ера някои от благата са достъпни за всички мъже и не е наложително винаги да се сбивате за жена, кокал или място край огъня… Добре, че имате великотърпеливи, обичащи и разбиращи жени 🙂 🙂

  9. Зелен Бетон каза:

    Това, че синът ти те е видял в такава ситуация, според мен не само не е проблем, а е полезно и дори необходимо. Децата ни трябва да ни познават – включително да знаят какво не понасяме, къде е границата ни на толерантност и какво се случва, когато тя бъде премината.

    Признавам, че в това отношение съм много терсене. По правило съм спокоен, неконфликтен и безкрайно търпелив, дори когато и страничен наблюдател би се изнервил. Когато обаче нещата минат отвъд прага на (според мен) допустимото, внезапно експлодирам. Никакви сокове от лимони, а направо С4, при това без предупреждение и без обяснения :/ Дъщеря ми ме е виждала така само веднъж (беше може би на 7-8 годинки), при един „уличен“ казус, подобен на твоя – и ужасно се беше стреснала, милата. Като се прибрахме и се успокоихме, й обясних кое ме е ядосало дотолкова, че да насмета така въпросния чичко. И явно е запомнила каквото трябва, защото оттогава насам 2-3 пъти се е случвало да ме подръпне навреме за ръкава, когато усети, че някой дразнител е на път да ми дойде в повече 🙂

  10. Йордан Бозушки каза:

    Тази метафора никога не ми е хрумвала. Даже си помислих, че ще чета за GMO. Иначе е сполучлива. Не ми се иска да съм наистина портокал, защото не искам да съм смачкан портокал. Хубаво е да изглеждам като портокал, пък когато ме стиснат – какво ще потече от мен – Божа работа.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes