Казват, че най-тъмно било точно преди зазоряване. Има логика…
Казват също, че много хубаво не било на хубаво. Много страхлива философия.
Страх ни е да се усмихнем -- да не би после и да се озъбим.
Ама то -- озъбването -- няма къде да ни избяга. Независимо дали ще треперим като мишки или ще се извисим като орли нависоко. Без да ни пука, че от високо се пада най-лошо…
Никой не е безсмъртен. Освен човешката глупост. Но и най-глупавите хора умират. Не е там въпросът…
Въпросът е как ще изживеем отреденото ни време от часа Х -- на раждането ни -- до онзи час, дето никой не го знае предварително кога ще е. (И така и трябва -- да сме в неведение).
Въпросът е защо да ни е страх не само да живеем -- а да живеем на пълни обороти? Тъпо е…
Няма смисъл да се страхуваме да ни е хубаво. Нали точно това е смисълът на живота -- да ни е хубаво, а не да се мъчим и да страдаме?!
Най-робският страх е да не смеем да се радваме на хубавите новини и неща, които ни се случват -- да не би да ни чуе Дяволът. Или някой да ни завиди и да ни погледне с лоши очи…
В този свят най-щастливи са лудите. Тези, които винаги са извън тъпите ни норми, правила и стандарти…
Никой луд не нещастен -- всички луди са щастливи до козирката. И нас, нормалните, това май ни дразни толкова много, че с благородни мотиви се стремим да ги затворим зад дебели стени и да отровим щастието им с медикаменти.
(Винаги съм се възхищавал на това как нито един луд не се мисли за счетоводител, водопроводчик или библиотекарка -- всички си вярват, че са императори, императрици или някоя друга важна личност).
По дяволите здравия разум, правилата на другите и поговорките на народ, който е свикнал само да оцелява -- понеже преклонената глава ятаганът великодушно я подминава!
Искам да заблестя -- като луд диамант!
И не ми пука колко ще продължи всичко това…
Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!
Още по темата:
- Живеете ли така, както сте мечтали?
- Позитивна седмица – експеримент с усмихнат край
- Carpe diem
- Варда – иде блогосипед!
- Да прережем лентата!
- Моите 10 малки (мръсни) тайни
- Бизнес уроци от Майка Тереза
- “Октомврийско небе” – филм за неумиращата мечта














Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Хайде да сме повече в лудостта
Хайде!
както винаги чудесна публикация на маменти и аз сам от тези лудите които не слушат никои а само себе си и се радват на мига от лудоста,но нали все пак това ще ми остане
Призивът звучи прекрасно-да умеем да сме щастливи , да се радваме на живота, но наистина, а не под сурдинка!
Благодаря за хубава хрумка да избереш чудесната музика!