Memento mori

 ЕДИНСТВЕНИЯТ НИ ИЗБОР Е ДА БЪДЕМ БЕЗУПРЕЧНИ*

Помни, че си смъртен, човече!

Помни, че си смъртен.

Това, че някой ден ще умреш не е проблем. Проблемът е, че си глупак – днес. И вчера. А най-вероятно и утре…

„Някой ден ще стана по-богат… ще отслабна… или ще натрупам повече мускули (или повече самочувствие)… ще срещна мъжа или жената на мечтите си… и тогава – чак тогава – ще бъда наистина щастлив(а)!“.

Лайна от бик, човече! Лайна от бик са това…

„Падаме както ходим. Умираме както спим.“както е казал поета.

А поетите са гласа на собствената ни гузна съвест. Затова много обичаме да ги разстрелваме и бесим – за да млъкнат.

Но винаги ще има нови поети. И винаги ще спим като заклани. И ще умираме в съня си…

И ще живеем като насън…

Затова – помни, че си смъртен!

Като онзи мъдър римски пълководец. Който – докато триумфирал по улиците на Вечния град, а наоколо тълпите възхвалявали победите му и скандирали името му – бил заповядал на един от робите си, през цялото това време, да не спира да нашепва в ухото му: Memento mori! („Не забрявай, че ще умреш!“).

И ти ще умреш. Защото си смъртен.

А всичките тия, дето се мислят за безсмъртни рано или късно ще разберат колко са грешали… (Повечето от тях винаги го разбират прекалено късно).

Но ти още имаш шанс – да го разбереш сега. Че си смъртен. И че Смъртта те дебне на всеки ъгъл. Но е глупаво да се страхуваш от нея. (Още по-глупаво е да я желаеш – и да я търсиш! Не бързай, Тя сама ще те намери – когато ти дойде времето!).

А имаш ли време?

Колко още време имаш? Дали дървото, от което ще направят ковчега ти вече не е отсечено?

Не знаеш. И аз не знам. Никой никога не знае.

Но ако живееш всеки ден, все едно Онази с Косата ще те погледне право в очите с ледения си поглед – точно днес…

…тогава животецът ти може и да не отиде напразно. Като на повечето спящи…

(За тях е все едно кога точно ще умрат – тъй като никога не са живели истински).

Помни, че си смъртен, глупако!

Но и че все още имаш шанс…

Да не бъдеш такъв кретен.

Поне не до края…

(Евентуално…)

СНИМКА: надгробен камък от 17-ти век, Кеймбридж, Масачузетс

* Цитат от Карлос Кастанеда

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

4 коментара за “Memento mori”

  1. bboydev казва:

    Силен пост, браво!
    Но може да се спори дали точно всеки ден. Защото много неща изискват повече време, за да се случат. Не знам другите как са, но при мен мисълта за косата ме удря 2 пъти годишно – зимата около Нова Година и лятото около рождения ми ден. И тогава си казвам „Помни, че си смъртен, глупако! Но и че все още имаш шанс…“
    Още веднъж – поздравления за поста!

  2. Ваня Иванова казва:

    Невероятен текст !
    Винаги съм се учудвала на това колко различни са усещанията ни когато една мисъл е просто в главата ни и когато чуем своите мисли изказани от някой друг.Отрезвяващо и разтърващо е !
    Страхотно пишете !
    Поздрави от Бургас !

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes