IncomeEDU Live Webinar

Свободата да обичаш

 ЗА ЛЮБОВТА – ОТВЪД КЛИШЕТАТА (И ВЪПРЕКИ ТЯХ)

За клишетата вече съм писал. Включително и за „Обичам те!“ като такова.

И за пореден път ще кажа, че само фактът, че нещо е клиширано и изтъркано от употреба – не е достатъчен, за да го определим като ненужно. Или да спрем да го употребяваме. Включително и Любовта.

Неприятно ми е да го правя за Н-ти път (Н вече май е трицифрено число), нито пък съм дотолкова наивен, че да вярвам, че това ще намали броя на тъпите коментари. Но все пак: всичко, написано по-долу (както и това по-горе) си е само мое лично мнение. В моя личен блог.

Ако не ви харесва – просто не го четете повече. Не е задължително да се изхрачите на сбогуване…

Така. Претупахме набързо неприятната част – сега да минем към по-приятната. Ако още сте тук, де…

Любовта има много (даже май прекалено много) измерения, оценки, определения и гледни точки.

Бих бил дори малко по-краен – сама по себе си, любовта не е ценност. Но да обичаш е. Когато обичаш истински. Или по-точно (нека да не прозвучи прекалено цинично): когато обичаш правилно.

Тук много хора ще се почувстват едва ли не омърсени. „Айде сега, не са ни давали акъл май само за това как да обичаме правилно !“. Да, любовта не е като да пресечеш улицата както и когато трябва. Но, всъщност, донякъде е и точно това…

Нека да приемем точно тази метафора. Че моите „правила“ за правилно обичане ще са нещо като правилата за движение. За да няма любовни ПТП-та…

(Това е мой стар трик! Ако има „бастуни“, които не разбират правилно чувството ми за хумор – те вече са напуснали кораба и сме останали само пичовете. Сега можем да продължим – пълен напред!)

Вадете тефтерите и химикалките – и си водете бележки! После ще решаваме листовки, но най-строг ще бъда на кормуването…

НЯКОЛКО ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ПРАВИЛНАТА ЛЮБОВ:

  1. Любовта е Свобода. С две остриета. Ако се чувствате като поробител или поробен – това не е любов. Някакъв евтин заместител е…
  2. Любовта не е влюбване. Много си приличат – но само на пръв поглед. Влюбването е като летен грип. Минава за една седмица – без лекарства – и за около 7 дни, със. А Любовта е по-скоро като мозъчен тумор. Появява се почти незабележимо, нараства неусетно и когато се усетиш – обикновено вече е късно. Понякога дори тежката химиотерапия или лъчелечение не помагат…
  3. Любовта не е счетоводство. Дори и при счетоводителите. И не е важно колко си взел и колко си дал. Важното е да си давал от сърце…
  4. Любовта ни прави по-добри. Кара ни да показваме най-доброто от себе си. Ако вади на показ само най-лошото от нас – егоизъм, ревност, злоба – значи не е любов. Анти-любов е…
  5. Любовта е избор. Не е брачен хомот или друг вид окови. Сами решаваме да се хванем на хорото. И ако се лъжем, че някой друг е решил вместо нас (Съдбата, примерно, с помощта на някое розовогъзо херувимче с допотопно въоръжение), значи пак не е любов. А самозаблуда…
  6. Любовта не е дума. „Обичам те!“ не е нещо, което (само) трябва да се казва. (Особено ако сте мъж – ама от класическите). Истинската любов се показва. С дела. С всекидневни актове на любов. (Или любовни актове). Безрезервна любов, обаче – не оная, дето ни носи плюсчета и минуси в счетоводната книга.
  7. Любовта е безгранична. Напук на онова любимо парче на ФСБ, ако любовта има граници – значи просто не е истинска. Нещо като Вселената… (Всъщност защо пък „като“?! Нима Вселената не е точно това – Любов?!)
  8. Любовта е Свобода. Не ви проверявам дали внимавате – знам, че това вече го казах. Но умишлено го повтарям. Защото Свободата е висш идеал. Висш стремеж. Донякъде и утопия…

Ами точно това е и Любовта…

И тя – както всичко истинско – даже няма нужда от обяснение.

httpv://www.youtube.com/watch?v=UV5EIBnEBEc

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

18 коментара за “Свободата да обичаш”

  1. Елена Петкова каза:

    Ей, това с тумора ме уби! Звучи малко брутално, но пък вярно… Бих добавила единствено (в контекста на ЗДП) :), че любовта е Път и МПС едновереминно и определението „моторно“ много й приляга! Ако тя не е най-мощният двигател, то кое ли друго да е?! (злобата и завистта, не се броят – те са гориво за подводници – камикадзе). 😉

  2. Petya Yaneva каза:

    Много добре написано, особено ми хареса номер 6. 🙂

  3. Минаващ каза:

    Братле, попаднах на блога с линк от „вести“ с надежда да прочета нещо смислено за откраднатите 5 минути в офиса. Не чета бавно, ама ебати статията, ебати уговарянето как да реагираме като четем. Няма да храча поради две причини:
    1. Нямам храчки
    2. От уговорки не е останало чисто място за храчене
    Следващия път си пиши както знаеш и който иска да си чете, който иска да си коментира.
    Със здраве.

  4. Мона каза:

    Истинската любов се познава и по това , дали като си мислиш за човека, под лъжичката ти става топло и трепва. Дали дъхът ти спира, като видиш жест направен за теб.Дали можеш света да пребродиш за другия, за да го стоплиш, да направиш невъзможнто за своите възможности , за да го зарадваш.

  5. kadrum1 каза:

    Всеки ден да пише този автор – няма да е излишно !

    Защото така или иначе енергията на Любовта е Основната енергия на нашата сегашна проявена Вселена ! Разбирана , тази енергия ,естествено във всичките й аспекти , но ясно е в статията ,че става въпрос за най-популярния ,но и най-егоистичния аспект ! Но дори и в този случай , когато любовта стане и мъдрост ,те стават идентично равни и тогава Свободата е тяхното естествено следствие ! Свободата в смисъл на свобода от ненужните причинно-следствени връзки в тази любов и оставането само на нужните …А повечето хора се забъркват точно в ненужните и се оплитат така, че ни любов остава , за свобода да не говорим , ни мъдростта може да я ползват – да излезнат от заплетеното от самите тях състояние на псевдолюбов …Честито все пак на освободените !!!

  6. Ито – сакура каза:

    Богородица

    автор: Пламен Бочев

    Сама си сред тълпата на пазара,
    загърната в небесния покров.
    Минаваш край играчите на зарове
    и спираш пред търговец на любов.

    И в хорските очи се вглеждаш топло.
    Събираш в длани земните ни грижи.
    Достигнала до дъното на болката,
    се питаш кой и как обича ближния.

    Дали са ни простени греховете,
    в които всичко свято е на кръста?
    Защо помръква погледът ти светъл,
    преди да се превърнем в шепа пръст?

    Сама си сред тълпата и разстилаш
    небесния покров, за да ни пази
    от нас самите – лутащи се скитници –
    между любов, надежди и омрази.

    Сълзите ти за нас са, Богородице.
    За грешните, които губим пътя.
    И винаги смирено в храма молим се.
    А после пак разпъваме сина ти.

    15 Август 2010

  7. След смъртта на третата ми голяма любов се опитах да проумея какво е любовта за мен… Любовта е търпение (макар, че при мен тя е експлозия), всеотдайност (но какво можех да и дам, освен моята любов и живота си), себеотричане (прекалено дълго съм живял сам и просто не съм свикнал да се съобразявам с другите), свобода (аз я исках винаги до мен, значи ограничавах свободата и), доверие (тя не ми повярва, че откакто я познавам, не мога да помисля за друга жена).
    Господи, какво прави с нас любовта… кара ни да забравим всичко, пренася ни в друг свят – на мечти и надежди, кара ни да почувстваме сладкия трепет от всяко докосване, радостта, че сме живи, да видим красотата на света около нас… Както казва Толстой: “ Живот без любов не е живот, а съществувание” Повечето от нас я търсят цял живот, а тя има толкова много лица… Някои дори я намират… макар и за кратко… Един френски писател, мисля, че беше Мопасан, е казал нещо жестоко вярно: “ Всъщност обичта на другите към нас винаги е повече или по-малко незаслужена…”

  8. Ако приемеш: номер 9 – Любовта е безусловна. Ако обичаш, в очакване на обич, или „обичам те защото…“, или „ако“ – значи не е Любов!

  9. …и номер 10 – Любовта в състояние на духа (както и свободата), а не чувство само към някого или нещо…

  10. ononomous каза:

    да любовта е много странен феномен. чувството или енергията на любовта в телата на човек е уникално наистина феноменално щастие, нещо което трудно е вероятно и безсмислено да се дефинира и разбира с думи. истинки успех е човек да може да чувства любовното „щастие“, да го отдава и приема. има хора които винаги таят усещането за спомена от тези моменти (състояния) и други които униват, при които любовта не се завръща.

  11. spacy01 каза:

    Много рядко коментирам, но сега няма как, докато четох се потопих в казаното от теб и ми въздейства дълбоко, дори не искам да си помисля как си стигнал до тези заключения! И за разлика от почти всички по-горе, няма да обяснявам нищо, само ще добавя:
    http://www.youtube.com/watch?v=YnNXjIvHSVU

  12. beni каза:

    Blagodarja,4e si otdelil vreme da go napi6e6! Lubovta proZira v dumite ti! Napisanoto doide kato otgovor na moja insaiting dnes i sam 6tastliva; 4e se dokosnah do tova! Nai trudnata lubov e kam samite nas i kogato go prozrem i realizirame 6te uspeem da se dokosnem moje bi do istinata sa na6eto tuk i sega!
    Prekaleno dulgo sme murtvi , za da jiveem bez lubov -Nali?!
    LUBOV=PRO6KA=BLAGODARNOST=TUK I SEGA

  13. Здравейте, Пламене!
    Чета с голямо удоволствие всичко, написано тук. И ти се радвам, защото ме зарежда с положителна енергия, а в комерсиализирания ни и забързан свят човеците, които си „губят времето“ да го правят не се срещат под път и над път. А това е Любов!
    Прав си, написаното от теб, а и от всеки друг, може да бъде само „наръчник“ от правила. От знанието за нещо до ПО-знанието има дълъг път, който всеки трябва да извърви сам- само, ако дръзне!

    http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-105329
    Малко ми е стар клипът, но споделеното продължава да е актуално- както с радост забелязвам, не само за мен!

  14. Morrena каза:

    За нея няма дефиниция!

    Любовта е … безкористна. За да кажеш на някой „Обичам те“ значи да обожаваш неговите/нейните недостатъци. Любовта няма измерение … тя е безусловна. Няма лице … и е вътре в нас и около нас.

  15. явно-не -влюбена каза:

    За пореден път попадам на нещо, което наистина намирам за крайно безполезно-това , което прочетох мога да окачествя като“Любовта-лекарствено средство за възрастни и деца над 5 години, преди употреба прочетете листовката“.
    Не мисля че ЛЮБОВТА трябва да се свежда до точки и параграфи, които трябва да се припокриват непременно при всеки човек, точно в това се състои уникалността на това чувство-всеки го възприема , усеща и изразява по собствен начин, който е отражение на индивидуалността му.
    Не случайно всеки е запознат с израза-„В любовта и на война всичко е позволено“, това не е сложна материя, емпирична формула или точна наука,ако беше така никой нямаше да е изпитвал сладката тръпка от влюбването, както и болката от разбитото сърце.
    Моята съвет-ОБИЧАЙТЕ СЕ, без значение дали е правилно, или неправилно, по правилата или не, без страх.

  16. Галя каза:

    Последен грях

    Изплъзват ми се неусетно дните,
    с приспивен глас сърцето ме зове,
    а мислите ми непрестанно скитат
    по някакви отвъдни брегове.
    И всъщност малко време ми остана
    да разбера душата от какво боли.
    Горчива радост или рана?
    Мечти с въображаеми черти.
    Сега лицето си оглеждам
    в загадката на твоите очи,
    защото знам последната надежда
    последният ми грях ще заличи.
    Не го отпъждай с деликатен укор!
    Това е моят най-невинен грях.
    Когато вече няма да съм тука
    от нищо няма да изпитвам страх.
    И нека да напомня само,
    че много път аз извървях
    до думите написани на камък:
    „Аз обичах, значи и живях“

    Петя Данаилова

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes