Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми – в България – всеки момент трябва да роди първото си дете.
Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама – за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.
Признавам, че заглавието е малко подвеждащо. Не знам дали майката на бебето се казва Розмари. Даже едва ли носи точно това име – освен ако и в Херес, Андалусия, то е толкова популярно, колкото е едноименния филм на Полански. Името на майката не е от значение. Но възрастта й, без съмнение, е шокираща! А ето […]